Успешният брак все повече се превръща в специалност, която все по-малко хора успяват да завършат с добра диплома. Преди години разводите все още не бяха масово явление. Днес 30 години брачен стаж се смята едва ли не за подвиг.
Преди няколко десетилетия семействата с тежки вътрешни проблеми като че ли бяха по-малобройни, днес почти няма брачни партньори, които да не са разтърсвани периодически от криза в отношенията си.
Да се живее по двойки в началото на новия век явно е много по-трудно, отколкото във времето на нашите баби и дядовци. Тогава всички, които доживявали до старини, неизменно празнували златни, че и платинени сватби. А сега и сребърните намаляват.

Къде е причината?
Може би трябва да започнем със заличаването от съпружеския речник на думи като примирение, търпение, послушание и саможертва, особено, когато те се отнасят до поведението на жената. Сега те са заменени с други термини - себеутвърждаване, самоизява, израстване в кариерата, лична реализация, равенство в правата и задълженията и т.н. Преди десетилетия бракът бил единственото поле за изява на нашите баби. А техни оръжия били дискретността, толерантността, подчинението и търпението.

Днес изискванията на партньорите един към друг са взаимни и много по-високи: и съпругата, и съпругът трябва да отговарят на много условия в емоционален и интелектуален план, да участват едновременно в организирането на семейното огнище, във възпитанието на децата, във финансовото обезпечаване на дома. Те и двамата трябва да бъдат и романтични, и прагматични, да умеят да бъдат горещи партньори в кревата и да печелят пари. И да издържат на скучните неделни следобеди както у дома, така и ако отидат на гости при свекъра и свекървата, при тъщата и тъста.

Да се спънеш два пъти в един и същи камък
От друга страна, много от браковете, които се сключват днес, не са между влюбени 20-годишни момичета и момчета, които се женят с мисълта, че ще живеят заедно, "докато смъртта ги раздели". Не че няма такива, разбира се. И те за щастие са повечето. Но има и много хора, които встъпват в брак, след като са преживели семейни крушения, понякога дори няколко. Това са възрастни мъже и жени с опит, преминали и през разводи, и през свободни следбрачни връзки и съюзи.
Ала опитът им съвсем не им гарантира безбрежно щастие при новите брачни начинания. Тук важи старата максима: "Човек е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък." Тоест повтаря старите си грешки. Затова зрелите партньори, както и младите, трябва всеки път да усвояват трудното изкуство на съжителството под един покрив.

Днес социолозите са единодушни, че идеалите за пълно съпружеско себеотдаване, за вечна вярност и постоянна семейна романтика нямат нищо общо с действителния живот. Затова успехът на един брак или съжителство започва да става реален и мига, в който първоначалните илюзии се изпарят, на съвместната връзка се погледне без романтично самозалъгване и най-главното - без егоизъм.

Всеки от партньорите трябва да осъзнае, че другият не е длъжен да задоволява безусловно всичките му изисквания и капризи, че ако иска да получава, трябва и да дава.

Заплахите за съвременната двойка не са само външни, те не идват единствено от любовните изкушения и сравнения в службата или на улицата. Винаги ще се намери по-чаровен мъж и по-секси жена... Често те излизат по-силни и разкъсват на парчета брачната връзка. Но понякога само я пропукват и тогава си струва да се направи опит да бъде залепена.

Съпрузите трябва да се научат да се сдобряват и да си прощават. Изневярата на другия често е само кратко приключенско пътуване, а не окончателно заминаване без обратен билет.

Не на противоборството в барака
В света не е измислена нито социологическа, нито химическа формула, която да направи двама души щастливи в любовта. Ако тя е скрепена чрез брак, има начини да бъде запазена въпреки разрушителната сила на рутината и годините. Единственото, до което не бива да прибягваме, е противоборството.
Противоборството в брака е вредно. Да вземем от бабите и дядовците си примера за взаимните отстъпки, да добавим към тях родителските съвети за диалог с партньора, колкото и изтъркано да ни звучат, да ги допълним с по-модерните идеи за съучастие в някои щуротии, които прогонват убийствената за всеки брак рутина, и да гарнираме всичко това със съзнателно разнообразяване на секса в съпружеското легло.

И за край: Hе само обичайте, а се оставяйте да бъдете обичани! Ако се замислим, ще видим, че не е лишено от логика.