Какво искат мъжете с лова

Това дори не е разказ или спомен, който се е разтопил.
В него няма природа, няма мъдрост, няма статистика и изводи, няма еротика, в него няма нищо хубаво няма и нищо общо с истински хора и събития.
Има ловни трофеи и мобилни технологии, а това е най-лошата комбинация от такива неща.

Вчера с колегите установихме, че вече имаме няколко пропуснати повода да се почерпим и е крайно време да поправим тази нередност. Когато едно нередно нещо се случва или не се случва няколко пъти поред намирисва на постоянство и не можехме да го допуснем.

Срещу учреждението, където работим има доста заведения, но за жалост нямаше никъде свободна маса. Идеята още да мятаме крачоли в търсене под кроткия дъжд беше отхвърлена. Оставаше ни да проверим една голяма маса, която беше обсебил самотен мъж.
Нямаше против да седнем при него. Оказа се доста общителен и дори се включи в поливането на нашите поводи.
Оказа се дори, че някога имал сходна работа и дори сходни интереси с моите.
Дадох му визитка, но не защото имахме делови разговор.
Виното може да сближава хората.
Изглежда доста си приличахме. Колежката го забеляза, а тя има око.
Неусетно стана дума за това, че е седнал на масата, защото очаквал да го повикат да участва в лов и заразказва своята ловна история...
***
Семейно, годежно тържество в горещ летен ден, в който хората откриваха рецептата как се приготвя русенско варено в собствен сос.
Планини от храна.
Океани от алкохол.
Пресичащи се разговори.
Вече бяхме в етапа, когато разговорите се превръщаха в спорове, в които никой никого не слушаше.
Баща и син най-много спореха.
Синът, бъдещият младоженец, бе на около двадест и четири - двадесет и пет години и искаше да изглежда по-голям, по-опитен, по-мъжествен отколкото е.
Разговорът сигурно естествено се прехвърли на ловна тема с много хвалби за умните кучета, перфектната стрелба и ловните подвизи на сина.
За доказателство синът ми подаде телефона си. Беше снимал кучето и трофеите си.
Видях сърни, елени, глигани и ... гола жена.
Беше сниман само част от торса, от брадичката надолу до кръста.
Гърдите й предизвикателно стърчаха и сякаш се опитваха да ме пронижат със зърната си.
Отбелязах наум, че има фигура за грях и разбира се подозрях чия е. Беше се изчервила.
Синът явно е очаквал реакцията ми. Личеше по самодоволната му физиономия.
Едва ли съзнаваше каква грешка допуска.
Разочароващо хладнокръвно аз казах, че сигурно е снимка на нимфа, а не на човешко същество и тази снимка не бих я сложил наред с ловните си трофеи, защото те нямат общо с красотата и не знам дали изобщо бих я показвал някому.
Междувременно намерих телефонния номер на бъдещата му съпруга.
Тя не смееше да погледне към мен, макар че беше насреща ми. Беше се смутила.
За всеки случай натиснах бутона за свързване. Телефонът й откликна.
Извиних се, че съм активирил без да искам позвъняването и върнах телефона.
Бях запомнил номера й.
След няколко дена изпратих СМС:

Навярно Красотата
спира да тича,
когато те среща,
защото
богове сигурно са те създали
да си нимфа
желана, гореща
отрова
И завиждам на този,
който може да ти казва:
- Обичам те!
когато те люби
и дори когато
не си будна...
****
Сватбата беше бурна.
Когато дойде моят ред да поздравя младоженците се обърнах към тях:
- Жената, която вземаш е такава, че Красотата сигурно би се спряла за да й се възхищава. Обичай я и й го казвай дори когато не е будна! А ти му отвръщай!
Докато отпивахме глътка от шампанското забелязах погледа й, че крадешком ме изучаваше.
Когато сватбата намери финала си вече никой не се интересуваше от младоженците.
Имаше малки и бързо топящи се групички от държеливи сватбари.
Младоженецът щастливо се беше напил до безпаметност.
***
Промъкнах се.
Страстта й ме очакваше и нетърпеливо ме погълна.
Понякога е по-лесно отколкото съм очаквал.
Усещах как се отдава с наслада, но не свършваше, а аз не съм всемогъщ.
Вложих всичко от себе си. Тя го заслужаваше.А така и аз щях да получа всичко.
Когато бях започнал да губя надежда си спомних как преди време една приятелка ме бе помолила:
- Кажи ми, че ме обичаш, моля те!
И тогава аз бях зашепнал в ухото й, отначало неловко, а после все по-уверено и страстно.
Тогава имаше резултат.
Сега без да ме подсеща някой го казах и ми беше лесно.
Не е нещо ново за мен да казвам на жените това, което очакват.
- Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Още с първия шепот тя простена.
Когато телата ни се усмириха влязохме в кухнята. Тя запали дълга цигара и тихичко заразказва:
- Не съм имала много мъже в живота си. Ти си третият.
На мен защо ли ми звучеше познато.
- Не съм такава, каквато сигурно сега ти изглеждам. Той е вторият ми мъж, за когото се женя и първата ми сватба. Имам дете от първия мъж в живота си. Изостави ме заради друга, малко преди сватбата, дори и след като разбра, че съм бременна не се спря.
Било грешка и не ме обичал вече.
- Никога не беше ми казвал, че ме обича и сбогом не ми каза...Осъзнавам, че може би сама съм си виновна. А може би е добре, че така стана. Без обич нямаше да е дълго. Щеше да е агония.
Реших да търся първо обич. Но с това дете вече нямах голям избор.
Постепенно прозрях, че даже никакъв избор нямам.
Трябваше да използвам всякакъв шанс ако се появеше и даже не ставаше дума за шанс, а за компромис. Не че е лошо момчето, за което се омъжих днес, но пак не е по обич.
Аз искам баща за детето ми, а той ...
Слушах я и си мислех, че освен дето е привлекателна е и чувствена, и адски умна, и болезнено практична.
Как беше допуснала да й се случи този ужас?
- А ти, който явно си от тези дето ги мразя, каква ирония е да си първият, който ми каза, че ме обича.
И даже ми звучеше толкова хубаво сякаш е истина.
Толкова ми беше хубаво, че ще мразя останалата част на живота си ...
Това справедливо ли е?
В тъмното тя не можеше да види сълзите в очите ми.
Може да съм без душа, може да съм всякакъв, но мога да плача понякога.
Останах да лежа до нея още малко за да си поема дъх.
Изглежда съм задрямал за миг само, защото се сепнах, че не си спомянм последните мигове. И аз бях пил доста и се чувствах изцеден психически и физически.
Облякох се и излязох.
Нямаше сбогуване.
***
Само седмица по-късно отново се събрахме почти същите хора.
Отново стана дума за лов.
Оказа се, че и тя била станала ловец и се хвалеше с първия си лов, но не стреляла с пушка, а с фотоапарат.
Аз пък скоро бях слушал за някакво изследване, което доказва, че максимата “ С какъвто се събереш, такъв ставаш.” е вярна за много семейни двойки. При нея явно се беше получило съвсем рано.
Този път нейният телефон преминаваше от ръка на ръка с някакви снимки.
Жените го задържаха повече, кискайки се, а мъжете им го дърпаха от ръцете и се мръщеха или се смееха насила и глупаво.
Стигна и до мен.
Беше снимка на нечия горда мъжественост, издута като змей и изпъната в цялото си великолепие. Красота!
Някой беше вързал на това чудо бяла панделка и беше поставил кутия цигари наблизо за сравнение на размерите. Дори имаше и бележка с дата и текст:
“ Осми август две хиляди и осма година – изтощителна борба и един изстрел! Ловна дружинка за защита на семейството”.
Върху цигарената кутия пък имаше текст, който гласеше, че цигарите влияят зле на потенцията.
На втората снимка се виждаше листче с друг текст:
“Ключът към обичта ми!”
Усмихвах се на шегата докато погледът ми обхождаше подробностите. До тялото се виждаше може би бял сатен, може би като от булчинска рокля. А когато забелязах татуировката замръзнах...и ръцете ми се разтрепериха.
Защото жена ми нетърпеливо очакваше реда си и тя да надзърне.
Докато й предавах телефона го изтървах непохватно в моята чаша с бира.
Настъпи суматоха.
Обещах да купя нов.
Младоженката успокояващо каза, че който иска да види снимката, можело да я намери в интернет, а тя имала адреса ... даже имало начин да бъде открит трофея.
***
След няколко дни телефонът ми преливаше от СМС-си с покани за лов и търсене на ключ. Някои бяха даже заплашителни при евентуален мой отказ.
Приемах.
После се появиха още по-заплашителни:
“Ако не престанеш да се занимаваш с чужди жени твоята ще научи всичко!
Избирай!”
Сега съм намразил интернет, модерните мобилни телефони, а ловът и без това никога не съм го одобрявал и обичал.
Избрах.
Живея на село, без телефон, радио, телевизор, дори тока съм спрял. Като заличен съм.
И обичам само една и й го казвам и показвам винаги, дори когато не е будна.
***
Известно време всички стояхме замислени.
Аз знаех за какво си мислят другите. Мъчеха се да си спомнят дали са казвали на своите съпруги “Обичам те!” когато правят любов с тях. По гузните им изражения, които се опитваха да прикрият зад надигнатите чаши можех да позная и отговорите.
Аз пък не бях гузен.
Но се ядосвах, че сред нас няма нито един писател, който да запише тази невероятна история.
Когато си тръгвах телефонът ми изтръпна. Имах СМС.
Вече бях навън и четейки го зърнах как една жена през витрината вика някого чрез жест с пръст.
СМС-ът имаше познат текст.
“Ела на лов...”
Огледах се да видя дали жестът на жената е за някой около мен.
Бях сам.
***
На другия ден ме болеше глава, а телефонът ми се бе задръстил с СМС-и.
Сега и аз съм намразил интернет, модерните мобилни телефони, а ловът и без това никога не съм го одобрявал и обичал.
Ще живея на село. Дори тока си ще спра.
Така ще мога да обичам само една и да й го казвам и показвам винаги, дори когато не е будна....
 

Много, много интересно!

благодаря ти за коментара, бих те допълнила, ако нямаш нищо напротив, че освен интересно е и много поучително. Вярно е, че с годините ставаме по-предпазливи, по мислещи, което си има своите добри и лоши черти, но майче си е по-добре преди да вършим нещо, преди да ни завладее емоцията да помислим за бъдещите последици.
А може и да не съм права, всеки има своя позиция, гледна точка, аз уважавам всяка една, не умаловажавам ничия и нямам право да съдя хората, има кой да ги съди, нали?
Всичко добро ти желая!

И животът не е прост. Изводът за мен е: Многото спане хич не е добре! спр. Самсон и Далила. тогава не е имало Интрнет ;-)))

Много е поучително наистина. Има върху какво да се замисли човек. А и tili е права - многото спане хич не е добре :)))

Джул, много по- добре, такъв хуманитарен лов, отколкото да се избиват невинни животни. Аз съм за. Освен това , знаеш има и ловци на глави... Не, не и не!
Твоят вариант, за него.Мир да бъде.

благодаря ти tili, аз казах всеки има своя позиция. Италианците казват: Tot kapito, tot sentece - колкото глави, толкова мнения.
А в унисон с думите ти ще напиша българската поговрка, мъдрост: Сън спомен не прави!
Късметлийски дни, tili !!!!!

и за теб, от мен моите благодарности за коментарите, за положителното отношение към моята скромна личност, усмихната cecka1504 !! Свежи и ползотворни дни!

Мир да бъде, приятелю pegas08, когато те видя очаквам да си написал, коментирал нещо весело, забавно, остроумно и то винаги е такова, написаното от теб, благоадря ти от все сърце pegas08! Нека бъде наистина Мир за всички ни, Мир в сърцето и душата!

Благодарско!

парче:"Hit that".Слънце и любов!


http://www.youtube.com/watch?v=FwKJD0BF0r0

наистина ли с това си искал да ме поздравиш: http://www.youtube.com/watch?v=FwKJD0BF0r0
еееййй Пегасчо, не разсмивай баба си, та аз съм на 108 години, не погледна ли? Ну, Заяц погоди!
Благодаря ти за поздрава!
Надявам се да НЕ ми се обидиш, разсърдиш!
Слънце и взаимна любов и за теб!