Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2009 09:33 - Клюката е по-могъща от истината
Автор: julia13 Категория: Други   
Прочетен: 4932 Коментари: 2 Гласове:
0



Клюката е по-могъща от истината

Опит за определение на явлението Клюка, с чувство за хумор:

Клюката е по-младичката и кокетна сестра на Заблудата, дете на Слуха от брака му с Интригата, внучка на Сплетницата, далечна братовчедка на чужденката Инсинуация, племенница на Клеветата и кръщелница на Мълвата.

Клюката е седмаче, което наддава бързо на ръст и тегло. Клюката е пъргава, обича да се кичи, да е в устата на хората, суетна, любопитна, беззъба и повърхностна. Тя е зачената лесно, но има кратък живот. Заядлива, но не злобна.

Има ли хора, които да не вярват на клюки... и кои са те??? Поне веднъж (ако не и доста повече) в живота си всеки се е опрял на слухове. Дали подсъзнателно, интуитивно, по принуда или необходимост като част от план-всеки го е правил...

Клюката е "рожба" и на мъжкото и на женското въображение. Кои са по-изобретателни в интригантството - мъжете или жените?! Спорен въпрос без конкретен отговор.

Имаше една песен, вие ще ми припомните автора и изпълнителя в която се пееше точно така:

Клюката, милата, сън не я лови,
oт уста, на уста, ден и нощ върви.
Знае се, знае се, в целия квартал,
кой е пил и препил кой с кого е спал.

Клюката милата, сън не я лови,
от уста, на уста, ден и нощ върви.

Чуваш за себе си, всякакви неща,
смеш се, нервиш се, просто красота.

Припев:
Хич да няма повод за клюка,
пак за тебе ще се шушука
я не се коси, много ти пука.

 

Клюката, сладката, не по твой адрес,
тя си е истинско хапче против стрес.

Болен си, тъжен си, нещо ти тежи,
клюката, винаги ще те утеши.

 Клюката, сладката не по твой адрес,
тя си е истинско хапче против стрес.

Само че, само че толкова боли,
клюката точно теб да орезели.

Много добре казано, синтезирано и представено в мерена реч.

За Клюката сериозно:

Клюките са едно особено социално явление, което е присъщо за всички времена и за всички категории хора. Това е едно тайнствено шушукане, с неясен и неустановен произход, нито клюка, нито измислица или сензация, нито истина, нито лъжа.

Но то се носи от ухо на ухо и повече или по-малко ни засяга всички. Колкото повече хора са в течение, толкова по-правдоподобно изглежда то.

Разпространяването на информация за живота на други хора може да е само безобидно бърборене. Но може и да носи определени вреди или да подсказва лични проблеми.

Къде е разликата спрямо проявата на внимание?

Съществува, разбира се, напълно добронамерен интерес, който се проявява чрез задаване на въпроси за някого - директно на него или на общи познати. Клюкарстването е нашият коментар за това, което сме чули или на което сме били свидетели, и винаги е в отсъствието на обекта на разговора. В случая, когато сме загрижени, ние само споделяме това, което знаем, а при клюкарстването подаваме информацията с определена цел: да дискредитираме някого, да разкрием тайна или непроверени факти.

Синоними: Интрига, злословие, клеветничество, донос, сплетня, клевета, злите езици, хорски приказки, одумки, хули, злодумство, коварство.

Хората са склонни да вярват по-скоро на клюките, отколкото на очевидната истина, сочат резултатите от изследване на германски учени. При експерименти със студенти, увличащи се от компютърни игри, психолози от института "Макс Планк" установили, че слуховете играят важна роля, когато хората трябва да вземат някакво решение. Клюката има силно влияние дори когато лицето има достъп до оригиналната информация. Очевидно е, че слухът притежава мощен манипулативен потенциал, изказва обобщение на резултатите от експеримента Ралф Зомерфелд, ръководител на опитите.

Защо разпространяваме клюки?
Всеки човек в по-малка или по-голяма степен се поддава на импулса да сподели с приятели и близки някоя „клюка". Тя може да е свързана с публична личност или общ познат, тема и лице, които вълнуват разговарящите. Когато става въпрос за публични личности, клюкарстването има за цел да покаже, че въпреки тяхната популярност не са чак такива звезди, че и те живеят в реалния свят и имат същите проблеми като нас. Ако клюките са просто с цел разтоварване и информативни, е едно, но ако са насочени наистина да разрушат нечий авторитет и ги приемаме за чиста монета, ситуацията е съвсем различна. Когато става въпрос за общ познат, разпространяването на клюки има друг смисъл - показва по някакъв начин, че хората не могат да оставят скрити тайните си. Общото е, че човек подсъзнателно се успокоява, принизявайки обекта, за когото говори, и изпитва удовлетворение, че по някакъв начин е равнопоставен с него. Проблем има, когато клюкарстването се превърне в доминиращ начин на живот. Тогава практикуващият „словесния грях" придобива някои общи характеристики с патологичния лъжец. Проблем е, ако човек се опитва да спечели вниманието на околните, измисляйки си неверни истории. Такова поведение води единствено до засилване на стремежа към търсене и изобретяване на нови клюки. По този начин авторът им още повече се откъсва от възможността да се изяви, тъй като се фокусира извън себе си, вместо да се докаже с личните си умения и заложби.

В еволюционен аспект преразказаната и видоизменена истина може да бъде важно средство, чрез което хората придобиват информация за поведението на околните или пък се ориентират в дебрите на всекидневието. Нещо интересно и за учените, те посочват например, че когато човек избира брачен партньор и установи, че потенциалният кандидат има склонност към изневяра, мозъкът му излъчва специфични електромагнитни сигнали: "Внимавай, този обект е неподходящ" това го превръща в нежелана партия.

Клюката, твърдят посветените, разкрива големите и малките тайни за обществото, в което живеем. Социолозите от години изследват "технологията" на производство и разпространение на слуховете или клюките. Според тях в този случай се натъкваме на особен вид общуване. Нещо като размита форма на страх или съмнение, но без конкретна формулировка.

Кои хора са по-податливи да клюкарстват?
Най-активните клюкари са тези, които нямат с какви свои лични качества да изпъкнат. Единственият им вариант да бъдат забелязани е като черпят от ореола на хората, за които говорят. Принизявайки обекта на клюките си, те изпращат и посланието: „Аз също имам какво да кажа." Разпространението на клюки е до някаква степен израз на скрита агресия. Чрез негативното бърборене за някого се накърняват неговите постижения и качества. Но е мит, че жените са по-големи клюкарки. Категорично и двата пола се занимават с това еднакво. Жените обаче го правят по-демонстративно, докато при мъжете клюкарстването е в по-тесен кръг. Има полова разлика и в подбора на темите - сред жените клюките са в широк кръг от проблеми, докато при мъжете обикновено са насочени към теми, които помагат на разпространяващия клюката да изпъкне и да подчертае собствените си достойнства.

Слух или клюка в много случаи се пускат, когато обществото или определена част от него негодува срещу дадено явление или просто факт и единствено по този начин, доочерняйки го, се опитва да се освободи от него. Така сред съседи тръгва клюката, че Иванов има любовница или че Петрова прави магии. Иди след това доказвай обратното...

Съседите, особено, когато не са конкретно ангажирани с една или друга дейност, са царе на клюките. Те видимо се забавляват от факти, които в много случаи са плод единствено на въображението им.

Няма тема, от която да не може да се роди слух или клюка. Достатъчно е да чуете нещо и да го споделите с някои, вие ставате изведнъж интересни, забавни, предлагайки тема, която излиза от сивотата на всекидневието им. Кой какво направил, с кого е видян, как, защо, къде, при какви обстоятелства.

Някои социолози определят слуховете и клюките като "черна борса" за информационния пазар. И много често официалната информация, достоверната новина е засенчена от "тротоарната", която при всички случаи е много по-атрактивна.

И все пак "черната информационна борса" не произвежда винаги фалшификати. Много са случаите, когато чутото оттук оттам рано или късно се сбъдва. Нещо, на което ние, българите, сме свикнали. И все пак в крайна сметка всичко опира до вярата.
Всички ние сме убедени, че сме достатъчно осведомени.

И независимо от доказателствата за еволюцията на човешкия род и неговите навици, историите и случките, които обичаме да си разказваме един на друг, неминуемо и парадоксално понякога винаги ни връщат към клюката.

Клюкарстването е щастие

“Добрата клюка, ах, добрата клюка

е ефикасно хапче против скука.

Когато повече съдържа гадост,

тогава най-доставя сладка радост...”. Цитат от песен, оказва се, че Клюката е възпята в стихотворна реч и в песни, да се запиташ защо ли е така?!

Колкото повече клюкарствате, толкова по-щастливи ще бъдете, установили американски учени, цитирани от списание People. За жените било здравословно споделянето на разни тайни една на друга, защото докато го правят се повишава нивото на прогестерон в женския организъм - хормон, намаляващ стреса и безпокойството, създаващ чувство за благоденствие. Освен това той играе важна роля за социалните контакти, което прави жените по-щастливи.

"Мъже, най-уместният момент да поискате нещо от жена си, е, когато я видите с приятелка под ръка или пък усмихната и унесена с телефона", препоръчват учените. Те изследвали нивата на прогестерона на 160 студентки преди и след задачи, предизвикващи емоционална близост или неутралност. Докато при последните задачи прогестеронът спадал, емоционалната близост го увеличила. Жените, които клюкарстват, са по-здрави и по-щастливи, твърдят учените.

Клюките на работното място. Как да реагираме спрямо клюкарите?

Клюките на работното място лесно могат да се прехвърлят и извън него, прераствайки от  закачлива шега в отявлена вражда и извън работната обстановка. Никога не знаете колко чувствителен или агресивен може да е обектът на обсъждане и какво може да отключи това в него. Има хора, които са много докачливи, таят скрити комплекси и това може да предизвика дълго потискани реакции. Никога не може да сте сигурени дали някой не ви чака зад ъгъла или не ви подготвя съдебен процес за нанесена обида. Отмъщението може да варира от това колко болни и наранени са чувствата на потърпевшия.

 Ако вие се превърнете в обект на клюкарстване, най-важното е да не ставате жертва, а да излезете с високо вдигната глава от ситуацията. Независимо дали е закачлива шега за вас или обида, която оронва авторитета ви в работната обстановка, трябва да стиснете зъби и да се опълчите мълчаливо на цялата история. Това ще подразни още повече клюкарите, не отричам, че е много трудна и деликатна ситуация. Добре е да се опитаме да установим източника на неприятната информация и мотивите му за това. Ако отговорим по същия начин, това е своеобразно обявяване на война, която може да продължи до безкрай. Алтернативата да си затворим очите и ушите също не е добро решение, защото демонстрира съгласие със ситуацията. Единственото, което ни остава, е да се опитаме чрез поведението си да променим нещата. Можем да споделим с хората, че знаем какво се носи, с хумор и да покажем косвено, че това не ни засяга, защото нещата в действителност са различни.

За да не влизате в устите на хората, винаги бъдете предпазливи какво и пред кого споделяте за личния си живот, професионалните си амбиции и цели. Не коментирайте, че нямате връзка, идеите си за някой нов проект или намеренията си,че си търсите нова работа. Не си позволявайте да споделяте твърде лични неща, нито прекалено да фамилиарничите с някого, когото едва познавате. Много е грозно да се опитвате да ровичкате в техния живот, в личния живот на колегите, без те да са пожелали сами да ви въведат в него. Просто бъдете професионалист и на ниво във всеки един момент. Така ще си утвърдите почетна позиция и няма да има за какво да се хванат и клюкарят за вас. Дори да чуете нещо по свой адрес, приемете го с усмивка и не бързайте да опонирате. Оставете хората да разберат какъв сте не по това, което са чули, а по това, което видят.

Дори да сте огорчени от клюките, не допускайте в съзнанието си мисли за отмъщение. По-добре се замислете с какво сте дали повод за тези приказки. Това може да ви помогне да поправите някои от допуснатите грешки.

 Спазвайте следното правило: за колегите си в тяхно отсъствие вие можете да говорите само това, което бихте казали и в тяхно присъствие. Вашите думи така или иначе ще стигнат до тях, при това в преувеличен и изопачен вид.

Да слушаме ли клюки за другите? Ако постоянно си запушвате ушите, вие ще пропуснете много интересни и полезни сведения, които се разпространяват под сурдинка. А те могат да ви бъдат полезни - всеки слух има в основата си достоверна информация. Ако разберете от секретарката за предстоящото си уволнение, вие ще можете да се подготвите за достойно напускане на работата.

 Клюките може да са ви полезни само в един единствен случай. Когато става въпрос за работата. От клюките за работата си може да научите какви са отзивите за работодателите, какви хора харесват те и толерират и защо, какво може да  ги подразни и какви са бъдещите им идеи, върху които може и вие да помислите и за да бъдете от полза.

    Клюките не убиват, те са част от живота на всеки, който преуспява!? Така ли е?

 Не е точно така. Каквото и да правите, колкото и да ви сърби езика да се включите в клюкарстването в офиса, по-професионално и безопасно е да стоите настрана. Възрастни хора сме все пак и е хубаво да правим разлика между обсъждането с приятели на по бира и офиса, където трябва преди всичко да работим. А за да е ползотворен този процес и за да нямаме неприятности от всякакво естество, трябва да се уважаваме.

Ако наш познат има такава склонност и желанието ни е да му помогнем, а не да го огорчаваме - не е добре директно да му заявим: „Ти си клюкар". По-подходящо е да кажем, че това е непроверена информация или че ние самите хвърляме око на жълтите новини, но не ги приемаме безрезервно, а просто се разтоварваме.

Всички сме хора, всички клюкарстваме

По данни от различни анкети, 69% от американците смятат, че клюките са сериозен проблем в училището, 79% - на работата, 80% - в политиката и 84% - в пресата.

Организацията "Words Can Heal" ("Думите могат да лекуват"), която се подкрепя от известни сенатори и артисти като Том Круз, Упи Голдбърг и Бет Мидлър, разпространява в САЩ брошури, помагащи борбата с клюките. Брошурите съветват всеки да си каже: "Обещавам да мисля за думите, които използвам. Ще се постарая да разбера как клюките нараняват човека и ще се опитам да ги изключа от моя живот".

Интересен факт за феномена на клюкарстването на работното място е, че новите колеги се въвличат в процеса на злословие много активно - те с по-голямо удоволствие взимат участие в тях, отколкото "старите кучета". Злословието е своеобразен начин за адаптация към непозната среда: участвайки в този процес, вие от една страна ставате "свой", а от друга - получавате информация за новия колектив.

Всеки се стреми да защити своята душа, своето вътрешно аз. Хората стигат дори до насилие, за да защитят телата си, но нищо не може да се сравни с това, на което са способни, за да защитят душите си. Ако имаме приятели, ние се чувстваме сигурни.

Когато виждате, че другите ви харесват, искат да бъдат с вас и са готови да ви помогнат в нужда, тогава страхът ви намалява. Много често ние не сме уверени, че околните ще ни харесат и че при всички обстоятелства, те ще останат наши приятели.

Един от начините да запазиш приятелите си е да станеш техен истински приятел, т.е. да правиш нещата, които и те правят. Има и друг начин, макар и не толкова честен, който използваме без много да му мислим. Опитвайки се да се представим в по-добра светлина, се стремим да представим другия с"лоши краски". Когато чуем някой да ни казва: „Чу ли какво направи или каза еди кой си?" все едно ви казва: "Той не е толкова добър приятел, колкото си мислиш. Аз съм по-добър от него. Ако трябва да избираш приятел, аз съм за предпочитане."

Клюкарството е една от формите, които издават несигурността на човека. Съперничеството е другата. Тъй като дълбоко в себе си аз не съм сигурен дали ще ме харесат, такъв, какъвто съм, надявам се да ме харесат, заради това, което имам или правя.

Хората имат нужда да бъдат харесвани, за да могат да харесат самите себе си. Те отчаяно се стремят да се чувстват добре, да разбират, че са на мястото си, че са в безопасност. На практика клюките, злобата и съперничеството ги карат да се чувстват по-зле и по-несигурни от всякога.

Нашето общество се стреми да разреши проблема, като кара хората да говорят за себе си: "Ти си супер! Ти си добър човек! Ти си красив!". Но знаем, че всичко това не е истина и ставаме още по-унили и нещастни.

Всеки от нас се нуждае от някой, който да го разбира, приема и подкрепя. Не е ли по-добре, когато чуем клюка или как одумват някого, просто да ги прекъснем и да кажем някоя добра дума за този човек. И когато си тръгнем от компанията, да не се притесняваме какво ще кажат за нас след това. За тях може да си глупак, но е време да се замислят, защото всеки от тях попада в същата ситуация и ако няма кой да каже нещо добро за тях, думите на другите ще ги смачкат.

Клюката е необратима – не можеш да си върнеш думите назад.

В едно малко провинциално градче живеел човек на име Патрик. Той бил дребен човечец, доста нехаен и безразсъден, а също и голям клюкар. Все го сърбял езика да говори клюки за този и за онзи. Един ден той разпространил една история за един от комшиите си, която се оказала невярна. Като видял, че клеветата навредила на приятеля му, Патрик започнал да изпитва угризения на съвестта си. Той отишъл при местния мъдрец и му разказал какво е сторил.

- Направих голямо зло на приятеля си – казал Патрик. През цялото време мисля за това и се разкайвам за постъпката си. Нощем не мога да спя и нямам спокойствие на душата си. Моля ти се, кажи ми какво да направя, за да поправя неправдата, която толкова безразсъдно извърших.

- Е – отговорил мъдреца – не е лесно да върнеш назад вече стореното. Все пак, ето моя съвет. Вземи една торба с пера и постави по едно перо на прага на къщата на всеки един за когото си клюкарствал. Когато направиш това, върни се при мен и ще ти кажа какво трябва да сториш по-нататък.

Патрик помислил, че задачата е лесна за изпълнение и си тръгнал щастлив. Той направил това, което му казал мъдреца и на другия ден отново дошъл при него.

- Извърших онова, което ми каза да направя – казал доволно Патрик. Цял ден обикалях градчето и не съм пропуснал прага на нито една врата.

- Браво! – казал мъдрецът. Сега се върни, събери всички пера, които си поставил и ми ги донеси.

- Но това е невъзможно – извикал възмутен Патрик и обяснил, че през цялата нощ духал силен вятър и той със сигурност е отвял перата в неизвестна посока.

- Е – казал мъдреца – същото е и с твоите думи. Лесно е да разпространяваш клюки, но е невъзможно да върнеш назад това, което вече си казал. Казаната дума е като хвърлен камък. Ето защо в бъдеще трябва да премисляш много внимателно преди да кажеш нещо за някого.

Животът на много хора е бил разбит от клевета или някаква клюка. Затова трябва да бъдем много внимателни какво говорим. Да се разкайваме по-късно може да се окаже безполезно.

 Който вярва на слухове, си прави лоша услугаФилипинска поговорка.




Гласувай:
0
0



1. andi2 - ЮЛИЯ
15.07.2009 00:23
Това последното е много вярно
:)
цитирай
2. julia13 - благодаря ти andi2
15.07.2009 08:25
благодаря ти за коментара. Както виждаш ти си ми единствен, но не само заради това ти се радвам, радвам се, че си изразил мнението си, радвам се, че съм заинтригувала някого с тази ежедневна и винаги актуална тема.
Прекрасни летни дни, приятелче!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: julia13
Категория: Други
Прочетен: 1190293
Постинги: 484
Коментари: 2028
Гласове: 18276
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930