Поредността в семейството - какво означава тя за децата?

Детето в семейството

Всеки един от нас си мисли, че семейството му е идеално и че ще бъде такова за цял живот. Да но не винаги обръщаме внимание на малките неща, които след време съсипват всичко.

В психологията на семейните, на междуличностните отношения, в семейства с две и повече деца се отделя голямо внимание. Основание за това са често възникващите чувства на ревност и съпътстващите ги прояви на съперничество между децата, които понякога прерастват в непрестанни и ожесточени “войни” помежду им.

Каин убил родния си брат Авел от завист и ревност. Оттогава на земята са принесени хиляди подобни жертви, а милиони братя и сестри днес живеят като куче и котка. Дори когато пораснат, много братя и сестри подсъзнателно се страхуват от посегателство върху личното им жизнено пространство от страна на техните най-близки хора. А това може да доведе до патологично чувство на самота, загубване на усещането за тил и опора, комплекс за малоценност, неврози, неоправдана агресивност, хронични депресивни състояния, неспособност за адаптация към нови колективни условия.

Много дълго детето е абсолютен егоист. То не желае да дели родителската грижа за него с никой друг. Затова чувства тревога всеки път, когато го наказват, когато са му обидени, когато хвалят съседското дете или по някакъв друг начин му дават да разбере, че то не оправдава очакванията им. А когато в дома се появи бебе, първородното дете лесно може да реши, че то не е било достатъчно добро, послушно, талантливо, старателно и затова вие сте решили да си вземете още едно дете, за по-сигурно, понеже първото не е достатъчно сполучливо решение. Ето защо, дори когато пораснат, децата в семейството несъзнателно се възприемат като конкуренти и в отношенията им има толкова малко търпимост. Освен това, децата в едно семейство не само се ревнуват взаимно, но и се пазят едно от друго, защото несъзнателно се страхуват братът или сестрата да не нарушат собствената им зона на душевен комфорт.

По-големите и по-малките деца в семейството рядко живеят в мир и любов и по-често се борят ожесточено за пространство, вещи, родителско внимание. Ако липсват конкретни възпитателни действия взаимното им неприемане може да стигне до ненавист с всички произтичащи от това последствия, понякога доста сериозни. Как да ги научим да се обичат взаимно?

Още по време на бременността родителите трябва да се погрижат за доброто бъдещо отношение между децата, за да не се стигне до изразяване на ненавист и злоба от по-голямото дете.

Появи ли се новият член на семейството, по-големите деца трябва да делят вниманието и любовта на родителите си. Затова е и съвсем нормално, те да ревнуват. Този процес е силно изразен при децата между 1,5 и 4 годинки. В този период детето започва да се отделя от родителите и  се опитва да спечели симпатиите им. И точно в този момент новороденото застрашава сигурността на по-голямото дете. При деца по-малки от една година и деца по-големи от пет този проблем не е толкова силно изразен и приемат по-лесно факта, че си имат братче или сестриче.

Влияние на ранното емоционално и социално развитие

Емоционалните връзки в първите години от живота на детето полагат основите за изграждане на бъдещите модели на взаимоотношенията му с хората. Първата и най-важна връзка възниква между бебето и майката (или човекът, който поема основните грижи за него след раждането). Тя се превръща в трайна привързаност с достигането на 8-9 месечна възраст. До края на първата година от живота си бебето я интегрира в собствения си психичен свят като първи модел на човешките взаимоотношения.

Привързаността се характеризира със силна взаимна зависимост, висок интензитет на чувствата и е от жизнено значение за емоционалното и социално развитие на детето. От качеството на тази връзка зависи появата на доверие у бебето към майката, което е определящ фактор за изграждане на способността за свързване с други хора от заобикалящата среда. През втората си година детето постепенно разширява контактите си с околните и изгражда отношения на привързаност с останалите членове на семейството, които формират нови значими модели на общуване и обогатяват емоционалния му живот.

Защо са толкова различни?

Защото те, разбира се, са получили различни комбинации от вашите гени, защото са се появили в различни стадии на вашия живот, защото вашият опит и убеждения са успели да се променят, може би и защото са от различен пол. Но това не е всичко. Оказва се, че формирането на характера силно се влияе и от поредността на раждането.

Алфред Адлер пръв от психолозите забелязал, че позицията на детето сред неговите сестри и братя има важно значение за целия му по-нататъшен живот. Тази позиция се определя от броя на децата в семейството, от техния пол и времето между ражданията. Колкото по-малка е разликата във възрастта на децата, толкова по-голямо влияние те си оказват едно върху друго.

Независимо, че децата принадлежат на едно и също семейно обкръжение, последователността на раждането се отразявавърху позициите и идентичностите. С раждането на всяко следващо дете ценностната нагалса на родителите се изменя, отразява се върху изграждането на жизнения стил.

Ето някои общи черти, които обикновено са присъщи на една или друга комбинация на децата по пол и възраст.

Първородно дете

Исторически се е наложило, че по-големите деца обикновено са натоварени с по-голяма отговорност, с повече права и задължения (включително с правото да наследяват имущество, титла и статус). В този дух, именно по-големите деца продължават традициите: те са отговорни, често пъти консервативни, стремят се да постигнат нещо, безпокоят се за честта на семейството и неговата репутация. Защо става така?

Да започнем с това, че по-голямото дете отначало се възпитава като единствено. След това, когато за него привилегированата позиция вече е станала обичайна, неговото място в "душата" на родителите заема новороденото дете. Когато това става преди първородното дете да е навършило 5 години, то се възприема болезнено, особено ако второто дете е от същия пол. Това стимулира един от общите стереотипи на поведение на по-голямото дете: то се старае да бъде добро, за да продължават родителите му да го обичат повече от новороденото. По-голямото дете обикновено усвоява и много родителски качества: умее да занимава малкото, да го обслужва, да го обучава, способно е да поема отговорност и заема лидерска позиция. Стремежът към високи постижения прави по-голямото дете по-чувствително и сериозно. То е добросъвестно, но не приема критики.

Според Адлер позицията на това дете е завидна, докато е все още единствено. Понеже очакването е много силно, родителите проявяват дълбока всеотдайност, загриженост и внимание. Детето получава безгранична любов и грижа и може да се радва на безопасно и безметежно съществуване. С появата на братчето или сестричето животът се променя драматично. Детето трябва да сподели родителската привързаност, грижа и внимание и този опит и преживявания могат да бъдат травмиращи. У детето може да се породи ненавист, ревност, стремеж да се защити от обрата на съдбата, несигурност и усещане за надвиснала заплаха. Много от опитите на детето да възвърне предишното състояние са обречени на провал. То започва да осъзнава по-остро, че неговите родители са или рванодушни, или са заети с други грижи. Опитът да привлече вниманието остава пренебрегнат, отхвърлен или неразбран. Така се появява спасителното фрустриране, което научава детето “да бъде само”, да се справя само в различните ситуации, без да търси непрекъснатото одобрение и близост.

Адлер твърди, че най-голямото дете е консервативно, предразположено към лидерство, със сремеж към власт. В зрелостта това дете става основният пазител на семейните вярвания, традиции, разбирания.

Единствено дете

Единственото дете в семейството наследява в доста голяма степен чертите на своя родител от същия пол. Като правило, то се чувства комфортно насаме със себе си, но спокойно приема помощ, когато има нужда от нея. Тъй като родителите са склонни да възлагат повече надежди на своето единствено дете, то обикновено изпъква и в училище, и в другите свои занимания и е крайно разстроено, ако не преуспява във всичко, с което се занимава. Понеже единственото дете не е привикнало да общува всекидневно с други деца, случва се то да привиква трудно към по-близки отношения. То не възприема пиковете и спадовете във всекидневието и затова трудно разбира и приема нормалните промени на настроението. То не може да свикне с това, че човекът, който му се сърди сега, скоро ще се смее и шегува.

Позицията на единственото дете е уникална. Но заедно с това се създава особена чувствителност на детето към майчината любов и грижи. Често това дете става зависимо и егоцентрично. Понеже не е в позиция, която изисква отстояване на това, което има, или това, което е, по – късно в зрелостта детето може да изпита трудности във взаимоотношенията с другите.

Това дете става във висша степен несамостоятелно, винаги чака някой да му покаже пътя, непрекъснато търси подкрепа.

Второ родено дете

Средното, ако са над две децата в семейството, дете е едновременно за някого по-голямо, за други - по-малко. Затова то попива черти и от двете групи, често пъти се затруднява в самоопределението си. Средните деца обаче много често умеят да се сработват с различни хора, тъй като са били принудени да живеят в разбирателство със своите братя и сестри. Така че, те се оказват достатъчно гъвкави и дипломатични и умеят да се приспособяват към различни обстоятелства.

Това дете се отличава с амбициозност. Неговият темп на развитие може да се окаже по-висок от този на по-голямотодете. Често то е склонно към бунт и завист, породени от усешането за пренебрегнатост. Расте като честолюбиво и съперничещо си с другите деца. Животът му е изпълнен със стремеж да докаже, че е по-добро от другите деца. Основната ориентация е постигане на успех. То е склонно да си поставя високи цели, което усилва опасността от неуспех.

Трето родено дете

В много отношения позицията на най-малкото дете също е уникална. Отново от гледна точка на културните и исторически стереотипи по-малкото дете често пъти е романтичният герой, авантюристът, нарушителят на традициите, комуто се налага сам да си пробива път (спомнете си приказките). И понеже в миналите времена тези деца рядко можели да разчитат на родителското наследство, именно този тип хора са усвоявали нови земи, напускайки родния си дом, търсейки приключения и богатства. Днес, разбира се, всичко е малко по-различно.

При по-малкото дете липсва травмата от появяването на ново бебе. За цялото семейство то се оказва детето, което често продължават да бавят, дори когато детството му отдавна е отминало. От по-малкото дете родителите очакват доста по-малко и му оказват по-малък натиск. Затова в повечето случаи то постига по-малко в живота. То е лишено от самодисциплина и му е трудно да взима решения. Понеже е свикнало да бъде по-малкото в семейството, то знае, че е безсмислено да бъде агресивно и си изработва манипулативни пътища за постигане на желаното - или демонстративно се обижда, или се опитва да очарова.

То не изпитва усещане за загуба на позицията, която заема. Понеже е най- малко, то е обгърнато с много любов от всички. Но най-малкото дете няма много свои неща и е принудено да използва нещата на другите. Всички останали имат повече привилегии, което може да създаде чувство на непълноценност, засилено от усещането, че е зависимо. Най-малкото дете също е мотивирано към преследване на високи цели, доколкото това е свързано със стремежа да задмине всички.

Най- малкото расте в ситуация, съвършено различна от тази на другите деца. За родителите то е по- специално – като най- малкото, то заслужава особено отношение. Последното дете е най- малкото, поради което най- много се нуждае от грижи, докато другите братя и сестри вече са самостоятелни, пораснали, завършени. Поради това то най-често расте в по-топла атмосфера в сравнение с останалите. Тази ситуация поражда у него редица черти на характера, които по свой начин определят неговото отношение към живота. Към това се прибава още едно обстоятелство, което, изглежда, е доста противоречиво. За никое дете не е приятно винаги да минава за най-малкия, на когото никой не се доверява, на когото не бива да се казва нищо. Това го дразни толкова много, че то най-често се стреми да покаже всичко, на което е способно. Стремежът му за власт се изостря. Поради това най-малкият често става човек, който се задоволява с най-доброто, и развива у себе си стремеж да надмине всички. Ако е невъзможно да надмине по-големите, тогава може да се уплаши, да стане страхливец, който винаги хленчи и търси да избяга от задълженията си.

Близнаците

Близнаците най-малко са изложени на детската ревност. Обратно, те взаимно си оказват голямо влияние и в голяма степен се изявяват като отделен екип - понякога дори се усещат като един човек. Те се забавляват от това, че хората трудно ги различават, често пъти се притичват на помощ един на друг по време на изпити или в детските бели. Техните братя, сестри или съученици много малко са в състояние да им влияят. По този начин те развиват в себе си прекрасни навици за работа в екип, но понякога им е много трудно да се разделят дори когато става дума да подредят собствения си личен живот.

Адлер твърди, че всяка позиция създава специфични проблеми, с които детето трябва да се справи.

Детската ревност

За съжаление, родителите рядко се обръщат за консултантация именно по повод конфликтни ситуации или при хронична ревност между децата в семейството. Обикновено те търсят помощ за едно от децата - по-грубото и затвореното, предполагайки, че ако променят неговото асоциално поведение, ще подобрят ситуацията в семейството като цяло. По-често родителите се безпокоят за второто дете. Основният проблем на тези деца е, че биват отглеждани като образцов пример. Съгласявайки се, че първородното дете не съответства напълно на техните идеалистични представи и очаквания, родителите искат второто дете да стане най-умното, най-доброто, най-красивото, най-най-най... От друга страна, на колкото и години да е второто дете, то винаги е в положението на по-крехкото, по-нежното, детето, което е винаги под опеката не само на родителите, но и на по-големия брат или сестра и следователно, не чувства собствената си значимост, нерядко то няма самочувствие, има ниска самооценка и оттук следва бунт, сбивания, караници.

Случва се, когато братята и сестрите се карат, те така да се блъскат, дърпат, хапят, дърпат за косите и пищят, че родителите ги чуват и от другата стая. Ясно е, че такова поведение е адресирано повече към родителите, отколкото един към друг. Трябва ли тогава да им се обръща внимание?

Няма прости решения на този проблем, не съществуват. Важно е обаче да се помни, че някои конфликти могат да изиграят положителна роля, при условие че не стигат прекалено далеч. Стресове и кавги се случват, защото именно чрез тях се преминава на ново, по-стабилно ниво на взаимоотношения. Но децата правят това прекалено неумело, затова се нуждаят от помощта на родителите си.

Съвети и препоръки

В повечето случаи родителите трябва да избягват ролята на арбитър в сблъсъците между децата. Но ако те са ви намесили в караницата, дайте възможност на всяко дете да изкаже своето оплакване или обида от другото, а след това помолете едното дете накратко да изложи същността на оплакването на другото, за да се убедите, че то е чуло всичко и го е разбрало правилно. Нека след това децата напишат списък на възможните начини и пътища за решаване на конфликта. В този случай вие не само ще върнете отговорността за решаването на конфликта обратно в ръцете на децата, но и ще ги научите да преодоляват различни жизнени несгоди, препятствия и негативни моменти.

Бъдете още по-любвеобилни

Обсипете по-голямото си дете с любов и внимание. Непрекъснато го уверявайте и му показвайте по всевъзможни начини, че за него има и винаги ще има специално място в сърцето ви. През този период ще трябва да покажете още по-голяма любов и загриженост към баткото / каката. Опитайте се да убедите първородната си рожба, че за момента мъничкото му братче или сестриче се нуждае от повече внимание и грижи, но това няма винаги да бъде така. Старайте се всеки ден да прекарвате известно време с по-голямото си дете – само с него. А когато ви идват на гости роднини и приятели, помолете ги да обръщат по-голямо внимание на баткото / каката – така той / тя няма да се чувстват забравени и пренебрегвани.

Отделете специално време за общуване с всяко от децата. Когато в семейството се появи ново бебе, определете време, в което ще общувате само с по-голямото дете. Не позволявайте нищо странично да пречи на това. По-голямото дете трябва да знае, че за него винаги има отделено време, което то може да прекара насаме с някой от родителите си.

Дайте възможност на всяко дете да се изкаже. Ако детето вземе участие при разработването на някакво правило, то ще се постарае да направи така, че после това правило да не се нарушава. Но ако правилото му е натрапено отгоре, най-вероятно е то все пак да се опита да го наруши. Утвърдете новите правила за поведение вътре в семейството.

Вслушвайте се в чувствата на детето си и ги приемайте

Оставете рожбата си да изразява свободно страховете и притесненията. Ако се опитате да ги потиснете или порицаете детето си за негативната реакция (“няма да се държиш по този начин”, “как можа да направиш това”, “забранявам ти да говориш така” и тъй нататък), то може да се затвори в себе си или да развие типични стресови заболявания като стомашни проблеми и разстройства. Ето защо най-добре го насърчавайте да споделя чувствата си. Гневът и противоречивите емоции могат да го смутят още повече – баткото / каката може да обичат бебето, ала в същото време да желаят то да изчезне от живота им. Съветваме ви да приемете всичко това. Периодът наистина е напрегнат и за малките не е никак лесно да се научат как да се справят с връхлитащите ги емоции. Ето какво решение на проблема ви предлагаме: “Ако се чувстваш ядосан или раздразнен на бебето, ела при мен и ще получиш специална прегръдка.”

Децата не би следвало да се страхуват от своите собствени чувства по отношение едно към друго. Поговорете с тях, че няма нищо страшно, ако понякога те се скарат. Може да им разкажете за своите детски преживявания и сблъсъци с вашия брат или сестра. Ако пък сте били единствено дете в семейството, вие със сигурност сте общували със свои братовчеди или обратното - винаги сте си мечтали да имате сестра или брат. Покажете на децата положителните страни на съвместния живот, давайте им понякога общи задачи, старайте се да се държите с всяко от тях спокойно и уравновесено. Ако децата са еднополови, би било хубаво, ако всяко си има свое хоби, талант, увлечение, за да се съревновават колкото се може по-малко.

Дръжте нещата под око

Помогнете на детето си да се научи да изразява гнева и недоволството си с думи, а не с действия. От друга страна, не прекарвайте твърде много време в корекция на поведението му, понеже съществува риск детето да започне да търси вниманието ви чрез лоши постъпки.

Занимавайте се с всяко дете поотделно

Ще откриете, че когато прекарвате доста време с всяко дете поотделно, това облекчава значително ситуацията. Ако по-големите деца усещат, че има специални неща, които само те споделят с мама или татко, вероятността да проявят ревност ще бъде по-малка и вие ще разполагате с повече време да се грижите за бебето си.

Заздравете семейните връзки

Помогнете на по-големите деца да видят мястото си в семейството. Това спомага да се заздрави връзката между членовете на семейството и подчертава идеята, че по-големите деца са уникална и специална част от семейната ви общност. Също така им напомня, че никога няма да бъдат забравени, което е важно за едно хлапе, страдащо от чувството, че е отхвърлено заради новороденото си братче / сестриче.

Спомняйте си заедно

Върнете се в миналото с фотоалбума на по-голямото си дете, като го разгледате заедно. Покажете му, че то е било същото бебенце като своето новородено братче / сестриче. После го снимайте с мъничето, за да види как бебето вече се е превърнало в част от семейството. Целта е да се покаже, че цялото семейство е едно цяло, в което и баткото / сестричето, и новороденото мъниче са важни и незаменими части.

Не го задължавайте да пази пълна тишина

Да искате от дете да пази тишина за продължителни периоди от време просто не е реалистично. За новородените не представлява никакъв проблем да спят в нормална семейна среда, където се готви, върши се домакинска работа, гледа се телевизия и така нататък. Свободата на изразяване е един от основните начини, по които подрастващите започват да показват признаци на самоопределяне. А като не ограничавате баткото / каката, те няма да се настройват допълнително срещу новороденото си братче / сестриче.

Създайте специално място за играчките, дрехите и книгите на по-голямото си дете

Вашето дете скоро ще овладее изкуството на споделянето. Междувременно обаче наличието на собствено жизнено пространство ще увери детето, че нещата му продължават да са си негови и никой не застрашава обичайния му ритъм на живот.

Погрижете се преходът да е по-лек

Запомнете – не измествайте голямото си дете от креватчето или стаята му, за да я дадете на бебето! Така само ще засилите впечатлението, че баткото / каката са нежелани и отхвърлени. Ако нямате алтернатива, започнете всичко още по време на бременността – измислете някаква причина да го преместите от леглото или стаята му (например стаята е твърде студена / гореща, влажна / суха и така нататък), за да не насочите омразата му към бебето.

Възкресете ритуалите

С появата на нов член на семейството промяната е неизбежна, ала винаги отчитайте обстоятелството, че големите деца ще се сблъскат с доста трудности при адаптацията към новите условия. Можете да намалите част от тези трудности, като възобновите колкото се може повече от семейните ритуали и любимите начини за съвместно прекарване на времето отпреди раждането на бебето. Постарайте се досегашните часове на хранене и лягане да си останат (почти) непроменени, за да дадете на детето си чувство за стабилност сред водовъртежа от промени. Ако успеете да съхраните крехкия емоционален свят на първородната ви рожба, не след дълго чувството на ревност ще се преобразува в братска / сестринска гордост.

Специален ден с мама и татко – ден за забавление само за мен

Разбира се, че някоя любима играчка ще зарадва по-голямото ви дете, но когато се появи бебе, братчето или сестричето със сигурност копнее най-много за вниманието на мама и татко. Можете да му дадете това внимание, като му подарите един специален ден с мама и татко. Направете сами картичка за случая, на която напишете „Специален ден с мама и татко”. Дайте я на детето си и му кажете, че искате да прекарате тримата един ден заедно, като бебето ще остане вкъщи, а вие ще отидете да се забавлявате, където то пожелае – в зоопарка, на кино, в парка и т.н. Не отлагайте този ден твърде дълго след появата на бебето, тъй като е много важно още в самото начало да засвидетелствате своята любов и внимание и към по-голямото си дете.

Сложете в рамка сертификат „Батко/Кака” – така ще придадете официалност на нещата

Това е още един лесен и не толкова скъп начин да покажете на баткото или каката колко хубаво е да си „по-голямото” дете. Нарисувайте на картон хартия или пък направете на компютъра сертификат „Батко/Кака”, сложете го в рамка и го връчете официално на по-голямото си дете. Можете да се престорите на крал и на специална церемония да го посветите в рицарско звание „По-големия брат/сестра”.

Творчески комплекти – те ангажират вниманието на децата за дълго време

Всичко, което ангажира времето и въображението на детето, е чудесен подарък. Такива са книжката за оцветяване и пастелите, стикери и книжка, където да се лепят. Подарявайки ги на по-голямото си дете, му обяснете, че подаръка е специално за него, тъй като бебето е твърде малко още, за да може да си играе с него.

Лично столче – „помогнете на детето си да стане по-високо”

Гарантиран начин да постигнете две неща – да поставите баткото или каката на по-високо и да ги направите по-специални, като напишете върху столчето името му, за да знаят всички, че това е негово. Изберете столчето в любимия му цвят и когато му го подарявате му изредете нежно всичко, което може да прави със столчето - да стъпва върху него, когато си мие зъбите, да се качва върху него, когато си ляга в леглото, да помага на мама, когато приготвя вечеря, да се качва върху него до леглото на бебето и да го гледа.

Направете обща снимка на децата си

Можете сами да направите снимка на децата си или пък да ги заведете във фото студио. След това сложете снимката в рамка и я подарете на по-голямото си дете, като му кажете, че само може да избере къде да я закачи. Можете също да направите и джобен формат на снимката, за да може по-голямото дете да я носи в раничката си и да я показва на своите приятелчета, като се хвали колко по-голям е той в сравнение с малкото бебе.

Вие също можете да продължите списъка с идеи и съвети, не е трудно, помислете как да направите така, че емоционалният комфорт на децата ви да бъде задоволен, важно е!

Постарайте се да приемете, че те са различни и всеки е добър по-своему. Затова не ги заставяйте независимо от всичко да се обожават взаимно, винаги да са заедно и постоянно да си сътрудничат. Предписаната любов рядко е искрена и остава задълго. Сигурно ще дойде време, когато ще им бъде просто интересно заедно, без никакъв натиск от ваша страна. И тогава ще могат да се почувстват като приятели, а не роднини, да сменят конкуренцията със сътрудничество и този конкретен, безценен опит да съумеят да предадат на своите деца. И някога да разказват с усмивка, как веднъж здраво са се сбили с брат си...