МАГИЯТА НА  ЛЮБОВТА

 

 

Какво е любовта?

Любовта е повече от някакви емоции и определено повече от едно хубаво чувство. Но обществото ни е превърнало в обикновени усещания.

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: Изкуството да обичаш). Той казва: "Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така".Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване. "Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е Потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителският индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на секс, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвокупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата "любов” - „ обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Познаваме ли, добре човека до себе си?

Познаваме ли се взаимно така добре, че да може съвместният ни живот да бъде спокоен и щастлив? Това е въпрос, на който всички влюбени търсят отговор, когато искат да разберат дали са подходящи един за друг.

Към тях нерядко се връщат и зрелите съпружески двойки, но по други причини.

Голяма пречка за взаимното опознаване в еротиката и в перспективата на партньорството въобще е парадоксът, че се опознаваме чрез самопредставянето в интерес на собственото желание.

Когато се влюбим, ние се стремим да привлечем вниманието на обекта на нашата любов, да събудим интереса му; правим за него всичко, склонни сме да се променяме в унисон с неговия вкус и предпочитания, но за съжаление това явление е временно.

Всеки влюбен, в плен на своята страст и копнеж по партньора, се стреми да не го разочарова с поведението си, държи се така, както предполага, че би искал той. По този начин ние се приспособяваме взаимно към представите на партньора и показваме от себе си само онова, което другият би искал да види. В крайна сметка не само не се опознаваме напълно, но придобиваме един за друг разкрасена представа, следователно перспективата да бъдем разочаровани е естествена и реална. Това поведение не може да трае вечно. Получава се така, че именно в периода на опознаване искаме да узнаем най-много един за друг, а той, сам по себе си, изключва тази възможност.

Когато партньорът се „отвори" пред нас и ни поведе в своя вътрешен мир, може да се озовем в действителност, различна от тази, която сме пресъздали сами за себе си. Това е другият парадокс на взаимното опознаване: всеки от нас изживява нещата по своему, без да показва на околните това, което е „вътре" в него.

Излагаме на показ само „фасадата". За нас самите е важно онова, което чувстваме, преживяваме, забравяйки, че хората не реагират на нашите преживявания, а на поведението ни. Можем например да изпитваме пред някого страх, несигурност, срам и т. н., без да говорим нищо за това и без да се издаваме с действията си. Напротив, нерядко в такива моменти изглеждаме сигурни и самоуверени, дори агресивни. А за този, който е край нас, важна и решаваща е тази действителност. Много често чувства като несигурност, объркване, колебания, страх, срам, тревога, скръб и пр., външно се проявяват като сила, безчувственост и агресивност. Затова другите си създават за нас представа, различна от това, което сме в действителност.

Един от изходите от този „омагьосан кръг” е да дадем необходимите думи, да изговорим очакванията си, фантазиите си, страховете и опасенията си с партньора, вместо да се осланяме единствено на страстта, като на абсолютна панацея  в момент на криза.

От нас самите зависи какво и колко от своя вътрешен свят ще покажем наяве, как ще се представим пред близките хора - естествено или в заучена роля.

Да опознаеш другия може само в сътрудничество с него, но не и в противоборство!

Рядко се замисляме, че без любовта, която отдаваме и получаваме от любимите хора, сме загубени. Бихме се сринали емоционално, духовно, дори физически. И все пак често я поставяме на заден план и си казваме: „Има време да покажа чувствата си, сега имам по-спешни неща.“ И точно тези хора, които са я открили, най-малко я ценят и най-много я пренебрегват. Останалите копнеят да я срещнат и осъзнават, че точно тя би осмислила живота им.

Защо се влюбваме винаги в неподходящия мъж или жена?

Този въпрос си задават много мъже и жени след връзка, оставила им само болка, излъгани мечти и неоправдани очаквания. Истинско щастие е да владееш езика на любовта, но малко са тези, които съумяват да го научат.

Всеки човек е изпадал в състояние на мечтателност, мислейки за най-добрият, идеалният, партньор. Всеки от нас има идеализиран образ в представите си за него и когато открие негов аналог в реалния живот, е завладян от единствения стремеж – той да бъде наш/а на всяка цена. Но никога не си даваме сметка навреме, че „на всяка цена“ е много по-висока от цената, която сме склонни и е нормално да платим за това да бъдем щастливи.  

За жената - Винаги иска това, което и другите, смятайки, че е по-доброто. Иска заетите мъже, смятайки, че са по-сръчни и можещи, защото са имали опит с много жени. Но не се замисля, че един истински Донжуан трудно би се лишил от свободата си да бъде, с която поиска. Надява се, че ще успее да промени мъжката природа, но след многократни опити и купища изобретателност осъзнава, че това е загубена кауза.

Търси очарователния, за да може да се изфука с него пред приятели и познати, дори и да се държи пренебрежително към нея и да я третира като слугиня. Смятайки,   че е мъжът с главно „М“ е склонна да му угажда, да го носи на ръце, да го глези, само и само да не я зареже. Най-лесно е да се свикне с добро отношение и още по-лесно е да се злоупотреби с него – нещо, което е запазена черта на някои, на някои мъжете.

За мъжа - Търси красивата, сексапилната, младата, за да може да се изфука с нея пред приятели и познати, това би му вдигнало самочувствието на мъж, на мачо. В момента, в който той усети, че сте негово притежание, вие автоматично ставате безинтересни – негово поредно завоевание и поредна червена точка в „тефтера на свалките“. На мъжете им трябват жени, които да бъдат техни брошки и които да носят само на специални поводи. В противен случай, в мига, в който се почувстват обвързани, си плюят на петите и дим да ги няма, като оставят след себе си sms, e-mail или просто набързо написана бележка с краткото обяснение: „Виж, повече от ясно е, че нищо сериозно не може да има между нас!“

Разбира се, тук става дума за онази особена порода мъже - Мачовците, Донжуановците, Плейбоите и т.н.

Замисля ли сте се какво може да ви направи щастливи за дълго? Дори завинаги. Не, това не е да ви назначат на мечтаната работа, не е да изглеждате страхотно и неотразимо, не е да спечелите шестица от тотото. Всички завидни успехи ни носят щастие, но то е моментно. Дори научно е доказано, че и най-невероятните финансови и професионални успехи носят осъзната радост на човек от няколко минути до няколко часа. След това свикваме и продължаваме да живеем живота си, може би по-добър, но не по-щастлив.

Истинското щастие идва от любовта, която изпитваме към хората около нас. Любовта към любимия мъж, любовта към децата, любовта към родителите, любовта към приятелите. Любовта към всички тези, на чието рамо може поплачем, когато сме сломени и всички тези, на които може щастливи да споделим радостта си, без да се притесняваме от завист и клюки.

Какво представлява близостта?

В днешно време думата „близост” е придобила сексуален оттенък. Но тя е много повече от това: включва всичките различни измерения на живота ни – да, физическия, но също така и социалния, емоционалния, интелектуалния и духовния аспект. Интимността наистина означава пълно  споделяне на един живот. И не копнее ли всеки един от нас за близост, за това напълно да сподели живота си с някого?

Можеш да имаш физическа близост с човек от другия пол за един час, или за половин час – просто зависи от копнежа! Но скоро откриваш, че сексът може да бъде само временно задоволяване на повърхностни желания. Съществува друга, много по-дълбока нужда, която не е била посрещната.

Безусловната любов

Няма по-голяма сила на небето и земята от чистата, безусловна любов.

Тук не става дума за любовта, описвана в някои книги. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори. Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума; тя води началото си от сърцето.  

Любовтa като антистрес терапия

Стресът има разнообразна палитра от проявления, които по един или друг начин провокират личността. Знаем много за характера, проявленията  и дори за причините за собствените си стресори  /факторите, които водят до стрес в нашия живот/.

При преодоляването на вредното влияние на стреса ние имаме нужда от разнообразни механизми за самопознание и от защитници с различен произход и природа. Тяхното познаване и оползотворяване  е всъщност много по-градивно дори от детайлното  познаване на причините, поради които попадаме в състояние на стрес. Основният мотив за това твърдение е, че независимо на какви изпитания е подложен, всеки човек има нужда да знае как и да може да се чувства щастлив тук и сега - в тази реалност, в насъщното си ежедневието, и точно с тези  хора. Понякога неочаквано, но винаги сигурно, когато преживяваме напрегнатите моменти, в лоното на любовта ние можем да намерим един незаменим съюзник.

Любовта - е, когато живееш за другия. Влюбените хора живеят живота си, така, сякаш живеят и живота на другия. Ти се грижиш за всяка минута за него, ти искаш да си  добър с него винаги дори когато нещо не е съвсем гладко.

Любовта обхваща всички недостатъци. Това не е усещане, нито пък е чувство, което избира какво да обичаш и какво да не обичаш. Изборът да приемем един човек толкова близо, усещането, че изпитваме в този момент толкова силна привързаност – това са  прекрасни изживявания, поради един много простичък факт. Желанието за любов е вечно. И както винаги, когато и двете страни изпитват това чувство, всички наоколо долавят светлината и топлината, която влюбените излъчват.

Да, това е изкуство – да запазим, съхраним и обогатим прекрасните чувства. Не е невъзможно, нито пък е лесно. Същественото е да не преставаме да работим върху  себе си, върху уменията ни за отглеждане на постоянни топли отношения.

Опазването на истински взаимоотношения в суматохата на ежедневния живот се получава най-успешно,   когато те са изградени именно върху любовта.

Когато обичаш, ти  приемаш от силата  на другия човек, и той самият разкрива  себе си чрез теб. В действителност, само любовта прави света по-добро място за живот. Ако сме потопени в истинска любов, тогава всичко (респективно и всички онези стресори), което ни заобикаля успяваме да приемем както със собствената си сила, така и с тази на любимия човек. И тук именно е най-силната връзка между кондицията на влюбения човек и енергията на анти  - стрес-терапията.

Всички  любовни преживявания  са всъщност ползотворни, градивни процеси, които възвръщат жизнените сили на организма. Засилване на  имунитета и съпротивителните сили срещу негативни влияния  се наблюдава като характерен  за любовта ефект върху личността.

Можем да пием жадно от този безценен дар – любовта - и когато  предприемаме стъпки към собствената си вътрешна хармония и радост от живота и когато сме изправени пред сложна житейска ситуация.   Любовта лекува с най-силното си лекарство - чувството, че си нужен, желан и обичан!

Рядко се замисляме, че именно любовта към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим, да постигаме успехи и да съществуваме. Любовта е тази, която ни осмисля живота и ни кара да се чуваме удовлетворени от самите себе си.

Не си казвайте „какви са тези глупости“, а отдайте цялата любов и положителни емоции, на които сте способни. Не позволявайте животът ви да премине в отлагане на моментите, които да споделите с най-близките си. Казвате си догодина. Защо да чакате, като това е най-важното?

Догодина може да е късно. Ще сте изтървали ценни мигове от краткия ни и преходен живот. Кое е по-важно от това да дарим любов и красиви, ценни мигове. Нима парите, работата, задръстванията, пазаруването са по-важни от любимите ни хора, че всекидневно им отдаваме повече енергия и внимание, вместо да се сетим да кажем мила дума и с нежен жест да засвидетелстваме любовта си.

Всички ние го правим в определени моменти. Отделяме повече време на маловажните неща и загърбваме стойностните, защото те обикновено са платонични и духовни. Живеем с илюзорната представа, че животът е вечен и има време за всичко. Не, няма. А дори и да имаше, най-важните неща винаги трябва да са на преден план.

Ако някой търси обезщетения за себе си във връзката, тя не е любов. Само когато наистина другият човек е проявил безусловна отдаденост, ние можем  да се докоснем до него така, че да  му позволим да ни обича.

И за финал - няколко сентенции за любовта:

Често очакваме да "получим нещо от любовта”, но не се замисляме, че в любовта се дава.

Любовта ни дава възможност за миг да зърнем вечността.

Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Лайбниц/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/

Живот без любов не е живот, а съществуване. /Максим Горки/

Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Волтер/

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/

Какво е любовта – зъбобол на сърцето. /Хайне/

Любящите хора живеят в свят пълен с обич. Враждебните хора в свят пълен с омраза. Същият свят./ Уейн Дайър/

МИСЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ СА ВАЛИДНИ И ДНЕС
Колкото по – голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Следва, че от силата на вярата се определя и силата на Любовта.

Когато се говори за Любов, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Или, любов изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека.

За физическата Любов определящо е физическото състояние на индивидите и повече се набляга на физическата близост или това се изразява, чрез докосване, прегръщане и целуване.

Между влюбването и пиянството има нещо общо. Някой се е влюбил, запалил се е от четири страни, но след известно време изтрезнява. Любов, която запалва сърцето на човека и след време този огън изгасва, не е истинска.

Духовните прояви на Любовта изключват физическата близост.

За да се достигне до фазата на духовната любов е необходимо да изучаваме себе си и ближните, да проследим техните духовни прояви на любов.

Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик за изява на човека, това е правилно проявената любов или това е любовта, която ние можем да вземем, да преработим в себе си и тя да ни подтикне към добри и възвишени дела.

Божествена любов, за да стигне човек до нея, той трябва да премине през 3-те свята – физическия, духовния и чак тогава да влезе в Божествения свят.


Божествената Любов, това е любовта към цялата природа. Любов към ближния, да чувстваш полъха на вятъра, топлината на слънцето, загадката на луната…

Любовта лекува всички болести.

Едно изисква Любовта – пълно доверие.

Светът се нъждае от влюбени хора, т.е от хора на Любовта

Много ти благодаря за коментара yuliya2006 , още малко и си щяла да надминеш самият пост, но си струва, много истина, много мъдрост, много доброта, позитивизъм, казано с 1 дума- ЛЮБОВ!
Пожалавам ти yuliya2006 споделена обич, давана и получавана!
Усмихнати дни!

Благодаря ти zlatnareka1 , нима може да има Любов без нещата да са Прекрасни? Благодаря ти от все сърце!
Бъди здрава и безкрайно щастлива - влюбена, скъпа zlatnareka1

го запазих. ако разрешиш - мога да го споделя и с други духовни хора. Благодаря!

разбира се, разрешавам, а и как да не разреша, за теб винаги tili
Моето мнение, относно нещата в и-нет изобщо, е че е трудно, да кажа невъзможно да им се опазят авторските права. Ако държат авторите толкова на личното си да ги поместят на друго място със защитени права, например вестник, книгаи т.н. и тогава да ги пускат в и-нета, не е ли така?! Аз лично така правя!
Прекрасни летни, отпускарски дни, уважема tili