24 МАЙ
Върви народе възродени, към светла бъднина върви с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.
Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път.
Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.
24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни".
Традиция - най - дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години.
Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.
Св. Св. Кирил и Методий Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник, честван на 24 май. На този ден, българите честват българска култура и създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред Българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономически и културно възмогване.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин –Кирил.
АХМЕД ДОГАН май беше щастлив НЯКОГА...
Леле, това жените са страшно нещо, май, ...
Дай Боже!
Честит празник!
Жива и здрава, успехи и щастие!
2. музика- превод
3. хороскопи
4. Dance of the sugar plum fairy from The Nutcracker (Mariinsky)
5. Andre Rieu - Shostakovich' Second Waltz
6. малкият принц
7. Агресията - усвоен модел на поведение у малките деца
8. 10 трика за добро настроение
9. For English teachers - SONGS, VIDEO AND STORIES
10. For English teachers - SONGS, VIDEO AND STORIES
11. Регионална библиотека "Л. Каравелов" - Русе
12. Българският он-лайн формат за психология
13. Седмичник "България",вестник на българските емигранти в Чикаго
14. Българска граматика- за справка!
15. Джани Родари - Продавач На Надежда
16. За Клюката
17. Интернет зависимостта или пристрастяването към глобалната мрежа
18. ПРиказка за Мотивацията
19. България в снимки при juliya2006
20. всичко от проекта "България в снимки"
21. Проект "България в снимки"
22. АВАТАР