На С

 

Навярно вече нещо е започнало.

Навярно е добре да помълчим.

Притихнала е тази есенна безоблачност

в усмихнатите небеса на твоите очи.

 

Но вяла е без теб душата на градината

Не се проврях под цветната дъга.

Бродира екот в марша на годините

премръзнала камбана от тъга.

 

И някак много странно са гримирани

принцесите от звездния дует.

Но скаран съм с поредното умиране. –

Аз нямам време; твърде съм зает.

 

И може би приключват тук заблудите.

Посях си вятър, може би – мъгла.

От тъмните оскъдици в нощта на лудите

най-тъмната оскъдица застлах.

 

Безименни са вечните трасета на годините.

Белеят есенно миражи от слана.

Но трудните маршрути вече са изминати

И има там  в тунела светлина.

 

 

но с жажда за живот, което ускорява темпото. Мисля, че проблясък от миналото влиза в съзвучие със сега, избистряйки очакването. Поздрави!

Тъжно е Ради...!
Но красива тъга!

Благодаря! Прав си за Анданте. Но това ми дойде на акъла :///

Благодаря, мила! Любител съм на красивата тъга.

Животът е пред тебе, забрави тъгата, защото е късо времето за заблудите!
Поздрав!

Благодаря!