Да присвояваш стойностни ръкописи и да играеш ролята  на велик писател, не е болна тема в нашето общество от вчера. Повторяема е в литературната ни история. В писателските среди се знаят автори, чиито книги под съмнение са техни, било поради дарени ръкописи, от страх да не изчезнат в тежки за страната исторически повратности, било поради плагиатство, но такива автори остават със съмнителни имена на творби, които не отговарят на техния интелект и дълбочина. На техния талант. Един Емилиян Станев например е безспорен талант отвсякъде и безспорен интелект.
За жалост и в нашето мирно време сме свидетели на подобна тенденция и има книги на пазара, които е под съмнение  да са само дело на автора. Те или са на екип, събрал се под едно име, или на група редактори, които подпомагат автора в доброто оформяне не книгите му, или на даровити роднини, чиито писания са откраднати посмъртно и представени като свои. Далеч не съм единствена в подобна преценка и се знаят много такива имена, но тъй като на практика нещата са недоказуеми, ще премълча имената на подобни " творци", както съветвам да правят и хората, с които общуваме. " Ама, Роси, това е кражба на чужд труд и заблуда на обществото!", казват ми. Спокойно, никога лъжата не остава в пещерата на илюзиите. Винаги ще изскочи оттам.
Ние тук, по София, се познаваме. Много сме. Като му погледнеш визията и му чуеш приказката на диалект, без никаква култура, разбираш безпогрешно " как е написал книгите си".
Простее отвсякъде, а стойностни книги, няма ерудиция по дадена материя, а бил " спец" в нея и вплитането й в художественото съдържание, няма дар слово, в живота и в общуването, а видите ли " велик разказвач". Значи има помагач или помагачи.
Един писател като блести със собствена светлина, се разпознава винаги  и навсякъде.
Правиха наскоро интервю на писателка с чудесни разкази, но не нейни. Като замъца, като запелтечи, милата, като не може да се изрази. Добра душа, помогнали й, станали популярни книгите й, но... да са живи и здрави приятелите.
Това важи и за лъжедаровити " поети".
И не мога да си обясня такава подхлъзваща слава, която няма да донесе нищо на пишман писателя, освен петно по името му, дори редовно  спрягано под сурдинка, че книгите му не са негово дело. А няма по- голямо творческо самоубийство за един творец от такова лъжереноме. Плод на голямата му амбиция без покритие.

Темата е изключително важна. Познавам не един такъв случай на "поети", чиито книги са написани с яка помощ отвън. По понятни причини ще се въздържа да цитирам имена, но след споделеното от теб те изникнаха пред очите ми. Колко тъжно и жалко е всичко това и кого всъщност лъжат подобни люде. Отговорът е ясен - най-вече себе си. Чрез подобни лъжи те си създават фалшиво самочувствие и се опитват да преодолеят собствения си комплекс за малоценност, дело на собственото им нищожество. "Блажени са вярващите!".

Поздрав от мен за поднесеното в материала ти!

Пълните нищожества трябва да се знае, че са обществено известни!

во здраве да е!