www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/index.htm#3

www.pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih04.html

СЪНУВАХ СЪН
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред — по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

1954 г.


ЧУДНОТО ЦВЕТЕ
Намери градинарят рядко цвете
и във градината го посади.
Да го запази пък от ветровете
отвред го с храсти нежни огради.

На завет гледано с любов грижлива,
то даде пъпка и се разцъфтя.
И сладък аромат взе да разлива
сред околните храсти и цветя.

О, как ще се зарадва господарят,
когато утре го открие сам —
помисли развълнуван градинарят
и гледаше цвета с възторг голям.

На следващата заран с пълна лейка
запъти се към свойто цвете той.
Ала сред нежно сведените вейки
не го видя. Изчезнало бе то!

Във ужас градинарят се развика:
— Ах, кой откъсна мойто цвете там?
Ала на туй смущение велико
отвръщаха слугите: “Аз не знам”.

Сърцето му за малко да се пръсне!
Най-сетне рече му един от тях:
— Таз утрин господарят го откъсна
и в къщи го занесе. Аз видях!

Успокоен, въздъхна градинарят
и рече: “Тоя цвят не беше мой!
Да го откъсне може господарят.
Тук всичко негово е! Прав е той!”…

О, братя, и в градината на Бога
кога изчезне някой цвят от нас,
да не роптаем, в бунт и във тревога!
Над Своите цветя Бог има власт!







КОПНЕЖ ПО ВЕЧНОСТТА
На ранна радост сетните акорди
заглъхнаха печално в тиха скръб.
Угасна песента ми — и мълчат
на златна арфа скъсаните корди.

Във миналото взира се душата,
де впепелени спомените мрат,
и, вгледана в изминатия път,
заспива в скута тя на времената.

А там, край мен — развихрена стихия —
животът дига глас за своя дял,
но аз едва го чувам, че съм цял
оплетен сякаш в приказна магия.

Аз дишам леко. Тук скръбта е блага,
и сълзите са капчици роса.
Тук всичко води в светли небеса,
и няма смърт, — че тя мре там на прага.

Светът ми кима, но и Бог ме вика:
тук минало — там бъдеще зове,
тук времето — там вечни векове,
тук празен шум — там тишина велика.

Аз вглеждам се във арфата безгласна:
спи миналото своя вечен сън...
О, как се аз стремя оттук навън
по светлий друм на вечността прекрасна!





ЧУДНИЯТ БУКЕТ
Букет красив набрах в полянка цветна,
един чаровен ден през пролетта.
Донесох го и стаята ми светна
от багри, аромат и красота.

Художникът съсед ги забеляза,
дойде веднага да ме навести,
все гледаше към цъфналата ваза,
повтаряйки: “Ах, как щастлив си ти!”

Видях, че мигом порив го обхвана
да нарисува чудния букет.
Ала от свян не каза нищо, стана
и тръгна си, от тих копнеж обзет.

Да дам ли нему или не цветята?
Две сили взеха да се борят в мен.
И изведнъж със порив във душата
казах, от светла мисъл озарен:

— Вземи ги! Те у мене ще повехнат
и ще ги хвърля след това в сметта.
Ти направи ги нивга да не вехнат
и да пребъдват в свежа красота!

Той взе ги и със четка вдъхновена
им даде траен, неувяхващ чар.
И виж — цъфтят във рамка посребрена
години вече над бюфета стар...

О, Боже, и животът като цвят е,
що в младостта ухае и цъфти.
И както всичко живо в тоя свят е
преходно, тъй и той ще отлети!

Блажен е, който дните си красиви
даде на Теб, Художника голям!
Ти ще ги сториш непреходно живи
и ще красиш с тях Своя вечен храм!