АГРЕСИЯТА – УСВОЕН МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ У МАЛКИТЕ ДЕЦА

 

 Юлия Дончева

 

  

Резюме

Отношенията родители-деца могат да се базират както на взаимна любов, искреност, добронамереност и разбирателство, така и на грубост, неглижираност, антипатия, неразбиране, скандали и други отрицателни прояви към детето. Това са два диаметрално противоположни тип взаимоотношения. Те по коренно различен начин характеризират възпитателно-образователната среда в семейството и създават различно социална основа за формирането и развитието на детската личност.

 Нехармоничните взаимоотношения между възрастните в семейството оставят трайни следи върху психиката на децата.

При децата в ранна възраст всяка тревога, безпокойство и мъка оказва трайни следи. Тези негативни психични състояния влияят върху характера и разбиранията, т.е. върху цялостното формиране на личността.

 

Ключови думи: Семейство, дете, агресия, модел на поведение.

Направление – Педагогически науки.

Няма нищо в интелекта, което

да не е било преди това  в сетивата ни!

Джон Лок

 

 

Агресията като поведение.

Усвояване агресивни модели на поведение. Психолозите са доказали, че съществува пряка връзка между наблюдаването на насилие и проявата на агресия. Насилието започва да се възприема като нещо неминуемо и напълно естествено.

Основни източници на поведението са потребностите, интересите, вкусовете, отношенията. Те мотивират личността към действия, към активност, а в широк смисъл поведението е активността на индивида като съвкупност от вътрешни и външни реакции и актове, съзнателно или несъзнателно отнесени към себе си или средата. То е средство за постигане на поставените цели и удовлетворяване на потребностите.

Според тях поведението на насилие се утвърждава тогава, когато чрез агресия подрастващият успява да постигне целите си и когато образците, предлагани за подражание на децата (семейството, по телевизията или в училище), съдържат агресия. Опасно е, когато детето навсякъде вижда модели на агресивно поведение, когато агресивността на любимите на децата екшън-герои се представя за гражданска добродетел, когато се учат да решават проблемите си само с юмручното право на по-силния. [1, с. 4].

Деструктивността и жестокостта не са инстинктивни нагони, а наклонности, вградени в цялостното съществуване на човека.

Състоянието на една личност въобще не зависи от някакви вродени или естествени фактори, а зависи изцяло от обществените порядки, чието подобряване е задача на революцията. [8, с. 91].

За какво тогава става въпрос и кое ни смущава в проявата на агресивно поведение при подрастващите? Отговорът на тези въпроси се намира във формулираната от психолозите идея за това, че влечението към агресията е априорно вплетено в психиката на човека (К. Лоренц) и че агресивните подбуди са доминиращ мотив на човешката дейност (А.Адлер). Нещо повече, И. Герасимов приема, че насилието може да се счита за архетип и реален прототип на мисленето и споделя идеята, че интелектът първоначално се формира като инструмент на агресията.

Подобни разсъждения може би са повод да се прави разлика между градивна и деструктивна агресия и да се обосноват различни подходи за стимулиране на първата, която се свързва с активното личностно начало на човека и неутрализиране или пренасочване на втората, характеризираща се с причиняването на физически или психически посегателства или увреждания на други лица.

На този фон се открояват два важни проблема, отнасящи се до определяне на границата, след която позитивните аспекти на агресията се израждат в негативни, разрушителни, и определяне на възможностите и пътищата за култивиране на деструктивността в обществено приети форми на поведение. Във филогенетичен аспект решаването на тези проблеми се преплита с появата и ролята на играта в човешкия живот, която се интерпретира като форма на преход от спонтанното насилие към неговите имитации в условно – игрови план. [2, с. 29].

Тези, които умеят да общуват само с демонстрация на мускули, остават изолирани и неспособни да установят близки човешки отношения. В този смисъл може да се каже, че агресивното поведение, независимо от неговите причини, е свързано с недостатъчна социална компетентност. Това е особено характерно за детската агресивност – детето се държи агресивно, защото е усвоило подобни модели на поведение и не умее да разрешава конфликтните ситуации по друг начин.

Относно агресивното поведение може да се направят следните изводи: Агресивното поведение преди всичко е социално-психологически детерминирано, агресията е социално-обособено качество на личността и поведението, използвано с цел нанасяне вреди на хора и предмети. Агресията е израз на слабост. Тя компенсира дефицити, нерешени проблеми, комплекси, прикрива страха. Агресивната личност се стреми да компенсира недостиг на любов, да създаде впечатление, да излъчва сила, за да застави другите да я обичат и уважават, да си извоюва авторитет, да чувства признанието на другите макар и във вид на страх. Агресията е антоним на любовта.

Интересът към изучаването и разбирането на феномените на човешката агресия и агресивното поведение у децата се провокира преди всичко от стремежа към превенция и контрол на негативното и влияние в процеса на междуличностното общуване и взаимодействие в разнообразен социален контекст.

Актуалността, значимостта относно проблемът за агресивното поведение е изразен изключително точно в думите на S. Freud, 1892, цитирани от Е. Фром: „ Всяко впечатление, което нервната система е затруднена да премахне посредством асоциативна или моторна реакция, става психична травма”. [8, с. 513].

Агресивното поведение в предучилищна възраст.

Още от най-ранна детска възраст могат да се открият различни прояви на агресията, изразени с различни средства и сила. Опитвайки да защити своите притежания, детето може да използва сила и това се нарича инструментална агресия. По-големите деца, например 5-6 годишните, могат да си послужат с личностноориентирана агресия или враждебна агресия- критика, обиди, присмех, унижение, поставяне на етикети. Преминаването от инструментална към враждебна, личностноориентирана агресия, е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите намерения и мотиви. Когато детето разпознае в поведението на другия стремеж към нараняване, то вероятно ще реагира агресивно и тази агресивност ще бъде личностно ориентирана. Агресивните деца виждат света като враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече враждебност и злонамереност, отколкото неагресивните деца.

В различните възрасти агресивното поведение и формите на агресивно поведение са донякъде различни и се изразяват във - физическа, вербална, личностна, междуличностна, неволна, преднамерена. Противопоставянето в по-горна възраст също е вид агресия, както и разрушаването на имуществото.

Съвременните изследвания по проблемите на агресията налагат схващането за агресията като усвоена форма на поведение в процеса на социализация на детската личност. А също и, че за агресия може да се говори само в случаите, когато тя е осъзнато намерение да причиниш на някого зло, или да го унижиш и обидиш. Това определя и разглеждането на агресията не като инстинктивна проява, а като форма на поведение, която детето овладява в хода на индивидуалния си живот. [3, с. 119].

С нарастване на интелектуалното развитие на детето проявите на неговата агресия обхващат все по-широка сфера от дейности и отношения. 4-5 годишното дете може да прояви агресия поради незачитане на неговата личност, съзнателно да засилва агресивните си прояви, за да подчини възрастния на своите желания.

Причини за прояви на агресия могат да бъдат желанието на детето да привлече внимание, да подчертае превъзходството си, унижавайки другите. Желанието на детето да бъде лидер в определена дейност или желанието му да получи някаква играчка или предмет също могат да породят агресивно поведение.

Сред подрастващите причината за агресивното поведение е: Една от най-разпространените причини за възникване на агресия в поведението на подрастващите се явява жестокото поддаване, техният стремеж към самостоятелност спрямо възрастните. [6, с. 254].

Семейството – фактор за развитие на детето.

Изкуството на възпитание в семейството се проявява в умението на родителите да намерят в децата си, самите себе си, в умението да ги разбират. То не търпи шаблони, повторяемост, така както самите деца по своята природа са неповторими. Всяко дете има своите индивидуални възможности и особености, с които възпитаващите го е необходимо да се съобразява.

Както знае всеки земеделец или градинар, семето се нуждае за своето собствено поникване и за растежа на растението - от известна степен на влага и топлина и от вид почва. Ако тези условия не бъдат удовлетворени, семето ще загние и ще умре в почвата, а растението ще бъде мъртвородено. Ако условията бъдат оптимални, плодното дърво ще порасне до своите най–благоприятни възможности и ще даде плод, който е толкова съвършен, колкото може да го роди това дърво. Ако условията не бъдат оптимални, дървото и неговият плод ще бъдат с недостатъци или осакатени. [8, с. 287].

Семейството като биосоциално обединение е съществен елемент на социалния организъм, специфична социална общност, най–малката социално - психологическа група. То е сложно структурно образувание, социално – битова основа на обществото, лична и социална ценност, важна социокултурна общност, функционираща като първична социализираща среда и първостепенен възпитателен фактор. [7, с. 455].

Семейството има специфичен и уникален модел на вътрешно семеен живот, съчетал отношенията между родителите, между родителите и децата, между братята и сестрите. Семейната атмосфера се влияе от степента на взаимно съгласие по жизнени въпроси, от вземането на решения в ежедневието, от стабилността на симпатията и привързаността, от взаимното доверие и уважение, от вниманието и грижата, както и от чувството за закрила и сигурност. Психологичният климат в семейна среда зависи от личностовите особености на членовете на семейството, особено на родителите.

 През този период на живота от съвсем безпомощно и слабо развито същество постепенно, се оформя детето, което усвоява почти всички човешки форми на поведение, научава се, да си служи с околните неща, да общува с другите, да възприема света и да мисли върху неговите явления, усвоява знания, навици и умения за ориентиране в околната среда. [5, с.32].

Родителят формира всички примери на поведенчески модели, думи, преживявания, отношение: Родителското поведение, независимо дали е обгрижващо или пренебрегващо, се възприема като фиксиран модел на поведение и се запечатва без изменение от детето (този процес е известен като imprinting в биологически вроден вътрешен модел за привързаност). Когато детето порасне, в периода на зрелостта, съхранените поведенчески реакции се прехвърлят без изменение в работещия вътрешен модел за обгрижване. Спомените на родителите могат да възстановят и обяснят някои отношения с техните родители, които се предават от поколения. [4, с.39].

При изясняване същността на поведението не трябва да подминаваме факторите на обкръжението – моделите, които детето възприема в непосредствения си контакт със средата-семейна, културна и социална. Взаимоотношенията на детето с родителите влияят върху заучаването и  на агресивното поведение. Децата моделират постъпките и реакциите си по примера на възрастните около тях, като наблюдават и имитират начина, по който другите възприемат техните чувства на гняв и фрустрация. Един от “класиците” в изследването на детската агресия, Албърт Бандура, е установил чрез експеримент, че децата, които наблюдават агресивно поведение, демонстрирано от възрастен, са по-склонни да се държат агресивно спрямо своите приятелчета и играчки в сравнение с децата, които не са наблюдавали агресивни модели на поведение.

Агресивността на детето се оформя, когато то забележи, че собственото му или на друг член от семейството поведение печели предимство над “противника”. Тъй като агресията, насочена към постигане на превес, обикновено предизвиква по-силна реакция от страна на противника, се стига до агресивно поведение в семейството и се създават подходящи условия за утвърждаване у детето на мнението, че агресията е подходяща форма за преодоляване на трудностите.

Много е важно родителите да отворят съзнанието си за общата отговорност, която носят към съдбата на своето поколение, еднаквата загриженост и взаимната отзивчивост допринасят за преодоляването на конфликтните ситуации в семейството. Не само възпитанието, изобщо всички въпроси в организацията на живота на семейството трябва да се решават с оглед интересите и потребностите за правилното физическо развитие както и пълноценното психическо формиране на детето.

Следователно емоционалното, духовното, дейностното и материалното благополучие (уют) на детето в семейната среда функционира като фундамент и базисно условие за липса на агресивно поведение у детето от предучилищна възраст.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1. Георгиев, Георги П. Агресията – бичът на нашето време. Общ. възп., 2006, № 2.
2. Иванова, Г., Играта и превенцията на детската агресия. Предуч.възп., 2006, № 2.
3. Илиева Ганка, Психология на детското развитие, С. 2002
4. Кардашева, А., Психология за родители.Изд. Ковачев, 2006 г.
5. Пиръов, Г. Психология на семейството. Веда Словена.С. 1999.
6. Росс, Анна, Наши дети – наши проблемы. Изд. Феникс, Ростов н/Д., 2002.
7. Теория на възпитанието. Изд. Аскони, С., 2001.
8. Фром, Е., Анатомия на човешката деструктивност. Изд. Захари Стоянов, С., 2003.

 

 

THE AGRESSION- LEARNED BEHAVIOURAL MODEL OF THE LITTLE CHILDREN

 

 Julia Doncheva

Abstract

 

The relations parents-children can be based on the mutual love, sincerity, kind-heartedness and understanding, and also on the rudeness, neglecting, antipathy, lack of understanding, scandals and other negative behaviour towards the child. These are two diametric opposite type relations. They by radical different way characterized the upbringing-educational environment within the family and create different base for formation and development of the child’s character.

The inharmonious relations between the adults and the children in the family leaved strong traces on the children mentality.

For the children from very young age any trouble, anxiety, and pain create strong traces in the children soul. These negative conditions reflect on the character and the understanding and on the entire shaping of the personality as well.

 

Key Words:  family, child, , aggression, behavioral model

Direction: Pedagogical science

 

напълно съм съгласна с причините,изтъкнати тук..поради които ,бива проявена агресия...първоизточника на всяко зло или добро е в семеината среда..дори лошото обкръжение ,може да бъде избегнато само чрез пълноценен контакт отстрана на родителя с детето,базираики се на взаиност и доверие..

аз нямам какво да добавя!
Благодаря за коментара!