За детската агресивност

-" Госпожо Янева, тези дни бяхме потресени от убийства, извършени от младежи. Какво е психологическото им обяснение?

- Всеки случай трябва да бъде разглеждан сам за себе си и всеки е трагедия както за семействата на  извършителите, така и на жертвите. По-важното обаче е да съсредоточим усилията си за превантивните мерки, отколкото да обърнем внимание след някое ужасяващо престъпление: трябва да правим така, че тези неща да не се случват, децата да не натрупват агресия и да се чувстват все по-разбрани и все по-обичани.

- Какви са по принцип факторите, които активират детската агресия и жестокост?

- Причините са много и комплексни и са свързани със семейството, училището и заобикалящата среда. Ключов фактор е семейството. То е първичният център за възпитание и формиране на различни качества у детето. Тук то се научава как да изразява своите чувства, да проявява толерантност, обич, доброта, съчувствие. Тук то възприема и първите уроци по нетърпеливост, злоба, лъжа, омраза и агресия. Някои родители съзнателно формират агресия у децата си, като се оправдават, че всъщност учат децата си да се защитават и по този начин обясняват, че това е добре, за да не бъдат "женчовци". В семейството на агресивното дете най-често е разрушена емоционалната връзка между родител и дете, особено между баща и синове. Майките на такива деца пък често още от по-ранна детска възраст не полагат достатъчно грижи за тях, свързани с физическото и емоционалното им оцеляване. Липсата на грижа за физическия и емоционалния комфорт се преживява като вид насилие, не по-малко маловажно и безобидно от физическото и сексуалното. Всяко отхвърляне се възприема от децата зле и довежда до несигурност и субективно преживяване за провал, което често води до агресивни прояви.

- Побойници ли стават децата, които са наказвани от родителите си?

- Наказанието не потиска детската агресивност, а напротив - води до нейното активизиране. Тук много важно е да се подчертае, че наказанието трябва да съответства на провинението. Когато е неадекватно приложено, то още повече обърква детската душа и детето започва да се съмнява в истинските чувства на родителите си. Родители на агресивни деца често сами проявяват агресия и непоследователност по въпроси, свързани с обучението на децата в правила и норми на поведение. Не им дават ясни послания кое е правилно и кое не заради различното санкциониране и постъпките, които имат към тях. Често майките на агресивните деца не са взискателни към тях и са емоционално равнодушни към социалните постижения на своите деца. Такива родители не са очертали и договорили по ясен начин рамките на взаимоотношенията с децата си и липсват конкретни задължения, поставени към децата им. Тревожно е, че често такива родители не преживяват чувство за вина, когато наказват децата си, и въобще не използват поощрението като метод на възпитание. Тези родители не се опитват да вникнат в причините за деструктивното поведение на децата им и остават безразлични към емоционалния комфорт на детето си.

- Какво всъщност иска да каже агресивното дете?

- Агресивното поведение на детето е вик за помощ, за крещяща нужда от внимание. Чрез агресията си децата изразяват гнева и протеста си и в основата на това лежат чувства като обида, страх, болка и унижение. Пълноценното общуване между родители и деца може да се осъществи чрез различни форми, но винаги е свързано с потребността от обич, доверие и разбиране. Често родителите допускат грешка, задоволявайки "външните нужди" на децата си: като им купуват скъпи дрехи или последен модел GSM, мислят, че са направили необходимото за тях. А това далеч не е така, тъй като емоционалните резервоари на децата им остават празни.

- Какво означава това?

- Че детето не се чувства значимо и обичано от собствените си родители. Обичта означава много повече от това да се грижим за децата си. Тя е свързана с това да ги слушаме, да бъдем до тях, когато имат нужда от нас, да споделим емоциите им, те да споделят емоциите на страх, тревога, влюбване и да ги подкрепим в изборите им, дори и това на нас да не ни харесва или да не сме съгласни с техните избори.

- Какви грешки допускат родителите на тийнейджърите?

- Често те използват авторитарен стил и поставят високи изисквания. В такива семейства децата са зависими, формират се като конформисти или лесно са податливи на чуждо влияние и често са доста агресивни. Друга грешка е абсолютно либералният родителски стил, когато няма поставени изисквания. Това също обърква тийнейджърския емоционален свят и най-вече води до липса на самочувствие, самоконтрол и до ниски самооценки и в двата случая. И в двата стила това води до тревожност, до затруднения в общуването, в емоциите, в поведението, проблеми в конфликтите. Резултат на това са неефективни и антисоциални модели на поведение, каквито наблюдаваме напоследък.

- Къде е училището в цялата схема?

- То може да направи много, като отдели достатъчно време и средства за децата под формата на това те да могат да участват в различни клубове, в различни часове по свободно избираема подготовка. Извънкласните занимания осигуряват на децата поле за изява; място, където изразяват себе си и по-лесно намират своите силни страни и интереси. Всъщност българското училище е една доста фрустрираща система, защото децата там правят това, което трябва, и учат това, което трябва, и много малко им се дава възможност те наистина да се занимават с това, което на тях би им доставило удоволствие. Няма или са много малко извънкласните форми на обучение, които да запълват свободното им време, и най-важното - в тях те правят неща, които са им интересни и които ги изграждат като личности. В тези извънкласни форми децата могат да се научат да общуват по-добре, да споделят емоциите си и да изясняват потребностите си. Добре е децата да разберат и да се научат, че не е срамно да кажат, че имат нужда от помощ.

- Какво сочи вашият опит?

- Аз съм водила клуб "SOS приятели" за деца от 9-и до 12-и клас, който имаше много добри резултати. В началото на всяка година там правих анонимни анкети с участниците за какво искат да си говорим в този клуб, какви трудности срещат, какво ги вълнува. През последните 2 години ми направи впечатление, че децата имат изключително крещяща и остра нужда от контакт с родителите си. Освен това учениците съобщаваха, че имат много сериозни проблеми с родителите си: с това, че или родителите не им обръщат достатъчно внимание, или си говорят само за училище, или им купуват нещата, от които имат нужда, но нищо повече. И много често срещат затруднения с това, че семействата им се разпадат и че трудно могат да приемат приятеля на майка си или пък любовницата на бащата и се чувстват много разкъсани в една такава житейска ситуация. Преди акцентът бе, те да искат да знаят повече за сексуалното възпитание, за всичко, свързано със секса, а от 2 години това е нещото, което тежи повече на тийнейджърите. И тъй като семейството като социална единица доста се разпадна в последно време, това се отразява много негативно върху душевния свят на децата и смятам, че и благодарение на това те натрупват агресия в себе си и я адресират в неправилна посока.

- Значи училището е необходимо да върши своето, но основната роля за предотвратяване на агресивни прояви и за превенция е всъщност на семейството?

- Да, това е така. Но училището също може да формира агресивност в децата, защото има учители, които също са много авторитарни и смятат, че учениците трябва да научат това, което те поставят като задачи. Това не е лошо, но когато не ги зачитат като личности преди всичко и демонстрират това, че от тях зависи ученикът да мине или да не мине, т.е. това субективно отношение на учителите, аз лично съм го наблюдавала, това много често формира едно изключително агресивно поведение. И тук вече зависи детето как се е формирало като личност. Ако то може да заяви себе си и да протестира, го прави - влиза в конфликт с учителя или пък с по-незащитени обекти, примерно по-малки ученици, брат и сестра. А понякога, ако тези деца не са научени да заявяват себе си, често трупат това напрежение и то изведнъж избухва, или пък се получава автоагресия, която преминава в депресивно състояние, ако е потисната повече време.

- Излиза, че понякога действителността е твърде тежка за децата?

- Представете си едно семейство, в което има родители, които или поддържат много лоши взаимоотношения, или са с авторитарен стил и не се съобразяват с възможностите на детето. От друга страна - 5-6 учителки, които в тази година му преподават и го подлудяват. Как се чувства едно такова дете, когато обществото ни също не предлага никакви форми, няма къде да сподели, освен ако не е жертва на насилие. Добре би било  директорите с новите си правомощия и делегирани бюджети да включват в екипите си инициативни млади учители. Задължително е и във всяко училище да бъдат назначавани квалифицирани психолози, които могат успешно да се справят с агресивни прояви и конфликтни ситуации. Недопустимо е в София  и в страната все още да има училища без училищни психолози  каквото наблюдаваме  на практика."