Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази “роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в “адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа “От теб няма да излезе нищо.” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност.  

След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за “хиперактивните деца” черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение. То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е “границата” на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време.

Какво бихте могли да се опитате да направите, за да подобрите всекидневието на едно такова дете?

Според педиатри и терапевти, за “хиперактивните деца” от голямо значение е тичането и движението “на свобода” – без ограничения и норми. Открийте просторни местности или подобни места в парковете, където детето не би се притеснявало от поведението си като постепенно то трябва да бъде приучавано към спазването на определени норми на поведение. Подходящи са игрите с топки, и всички, свързани с улавяния, които стимулират развитието на координацията, концентрацията, ловкостта в действието, както и всякакъв вид движения, стимулиращи развитието на двигателната система и уменията да балансира– люлеене, скачане, премятане, пързаляне, превъртания, плуване, катерене, балансиране. За децата, които обичат да рисуват, са подходящи оцветяването на мандали или рисунки с повтарящи се мотиви, както и чертането на кръгове и линии. Игри като моделиране, изрязване на фигури от хартия, игра с пясък, хващане, хвърляне, жонглиране, спомагат за развитие на по-фините умения.