гоненица и на откриване на скрити предмети, които пораждат и приучават към чувства като свобода и опасност, победа и страх, преодоляването на препятствията и загубата.

Обяснявайте и подкрепяйте поведението на детето, като наблягате на необходимостта от неговото внимание; показвайте му грешките и разговаряйте за тях; ако детето продължава да бъде буйно и непослушно, не повишавайте тон и се опитайте да не се вбесявате – прекратете играта, посочете грешките, оставете го спокойно да седи на едно място, като вид “наказание” (доста труден момент и за двете страни). Изградете си вие, като родител, режим по отношение на времето ви прекарвано с детето – изберете част от деня, което ще принадлежи единствено на вас и детето ви и когато ще можете да играете с него това, което то иска (около 20 мин. биха били достатъчни). През това време в играта не би трябвало да участват други деца. Бихте могли да започнете с реплика като – “сега е нашето специално време за игра, кажи какво ти се иска да правим?” Използвайте времето и вие самите да не бъдете напрегнати и се опитайте да наблюдавате детето ви - какво прави и в какви моменти иска да играе с вас или пък става неспокойно; не поставяйте въпроси и не му казвайте какво трябва да прави; похвалете го от време на време или пък му кажете някоя хубава дума. Ако детето започне да създава проблеми, опитайте се да не избухвате и останете спокойни, но ако прекали – прекъснете играта, като му кажете, че с удоволствие бихте продължи да играете с него, ако се успокои и се държи добре.

За всяко едно дете, особено пък за по-емоционалните и “хиперактивни деца”, от изключително важно значение е изграждането на всекидневен режим и спазването на “ритуали” – от събуждането сутрин, закуската, детската градина, обяда, времето за игра, времето на лека следобедна закуска до вечерята и приготвянето за сън. Педиатри препоръчват преди вечеря децата да разполагат с време за игра на открито, на чист въздух; самата вечеря за предпочитане е да бъде лека, придружена с лека напитка, като се избягва прекомерното й подслеждане. Изобщо, за предпочитане е захарта да бъде намалена до минимум – тъй като възбужда прекалено, а последващият ефект е умора и отпуснатост. Захарта е необходима за енергия и за растежа, но за предпочитане биха били някои от нейните по-здравословни й варианти, като нерафинираната захар, фруктозата, както и да бъде заменена от приема на плодове. По време на хранене атмосфера е добре да бъде спокойна, лишена както от прекален шум наоколо, така и от оживени дискусии. След вечеря са подходящи спокойни занимания – рисуване, оцветяване, игра с конструктур. Гледането на телевизия би било добре да приключи поне половин час преди лягане. Подготовката за лягане е свързана с вечерен тоалет и подготовка на леглото. За успокоение и насочване на концентрацията “навътре към себе си”, много подходящи са четено или разказването на приказки в леглото. От значение са и вида на предлаганите приказки – би трябвало да се избягват тези, които събуждат страхове, притеснения или голямо емоционално напрежение. За по-маките деца от особено значение е милването и мачкането на меки, плюшени играчки, които трябва да бъдат поддържани чисти, тъй като лесно събират бактерии, а при по-чувствителни деца биха предизвикали и алергични реакции. Опитвайте се във всекидневието на детето да следвата природната последователност “ден-нощ” - от активност към тишина, от напрежение към по-спокойни занимания, създавайки по този начин хармонични условия за израстване.