момента: 1. Внимателно слушане/наблюдаване; 2. Мислене/планиране; 3. Изработване/отговаряне; 4. Внимателена проверка.

За “хиперактивните” децата проблем създава процесът на “отсяване” на важното от маловажното, както и концентрация над важните моменти. Всичко им изглежда значимо и интересно и не могат да се ориентират откъде да започнат. Често не осъзнават грешките, които допускат, което създава и трудност да ги осмислят и да се подобрят.

За справяне със ситуацията често помага примерът на съученика. Обясненията и думите на преподавателите не винаги са разбрани, но нагледното поведение на съученика, с когото седи например, може много да помогне за подобряване на поведението в час, упражненията и поддържането на чина в ред. Дискретна помощ от страна на преподавателите, положително отношение и подкрепа, придружени с много търпение, могат да помогнат на детето. Препоръчителен е тесен контакт между преподавателите и родителите.

Много често съществува връзка между хиперактивността (агресивността) и проблеми с предмета математика, изискващ спазването на точни правила и заучаването на определения и формули. Математическите действия и числа, фигури и формули, съпоставянето и изтъкването на противоположности е подходящо да бъдат представяни с нагледни примери и материали. В много случаи точно предметът математика би могъл да помогне за подобряване на концентрацията и изостряне на вниманието. Същевременно дете, което няма проблеми с този предмет, но проявява някои характерни признаци на “хиперактивните деца”, вероятно е по-чувствително дете, на което му липсва среда за изява (напр. недостатъчно родителско внимание, което компенсира с активност в училище, с цел да получи внимание, а може би и одобрение от съучениците си и преподавателите).

В подготовката на уроците помощ трябва да бъде оказвана само тогава, когато детето наистина се нуждае от нея или я потърси само. За съжаление, изтъкването на знания от по-големи братя или сестри, или пък от самите родители, често вреди, като прави детето зависимо от техните мнения и преценки. Добре е децата да бъдат подтиквани сами да разсъждават, обсъждат и предлагат варианти за решения на даден проблем. Грешките трябва да бъдат приемани като път за научаване на липсващите знания, а не да бъдат основа за непрекъснати назидателни забележки. Грешките са за това, за да се учим, но е необходимо внимание - често децата прибягват до това мото, за да се оправдаят за невежеството си. Някои от техниките, които помагат в подготовката на уроците, е използването на разноцветни моливи за подчертаване на важни думи, очертаване на текст и т.н. Така също, колкото повече сетивни органи участват в процеса на обучение, толкова по-добър би бил резултата (слушане, четене, слушане и четене, повтаряне на глас, нещо да бъде направено – напр. графика, чертеж, скица, таблица). Трябва да се има предвид, че ученето по-дълго от два часа вече не може да даде какъвто и да е положителен резултат.