бъдат лишавани от движение, само защото не са приключили с уроците си. Липсата на физическа активност само би влошило състоянието им. Всякакви движения, подскоци, кръгове с различни части на тялото в симетрична последователност са особено подходящи. Т.е. наблягане на симетрията, синхрона, бавното темпо на изпълнение и повторения.

Към страничните занимания може да бъдат причислени - игра с пъзел, домино, карти, зарчета, изрязване и моделиране на фигури от хартия, рисуване, всякакви занимания по “ръчен труд” – като шиене, правене на нанизи от мъниста, работа с гайки и отвертки, са добре дошли, както и игри с мимики и жестове и с пръсти. Добре се отразява изучаването на музикален инструмент, съсредеточеното слушане на музика и различаването на отделните свирещи инструменти; на текст в песни и съчеването му с мелодията, свързването на отделни тонове и мелодията. В областта на спорта - всякакви игри за баланс, с топки, гимнастика, танци и т.н.

За “хиперактивните деца” е полезна не само похвалата за постигнатия добър резултат, но и за положеното старание и усилие. Важно за тях са добре подредените стаи и помещения; подредено работно място; съществуването на прости правила; “твърда, но мека ръка” от страна на грижещия се за тях човек. От гледна точка на чувствата, “хиперактивните деца” се нуждаят от емоционална топлота; от чувство за защитеност, за принадлежност към останалите; от изтъкване на положителните страни в неговото поведение и постъпки; от привързаността към тях на някое животинче (куче, коте или др.), от успеха в училището и спорта. Тъй като “хиперактивните деца” реагират импулсивно и не могат да контролират поведението си, подходящи са всички познати техники на релаксация – автогенен тренинг, прогресивно мускулно отпускане, йога, дихателни упражнения.

Ако смятате, че не сте в състояние да се справите с проблемите на детето си, то съвет със специалист – педиатър или терапевт, биха ви помогнали. Но всяка външна помощ трябва да бъде насочена към изграждане на самостоятелност у детето.