Липса на внимание=Агресивност или Хиперактивност. Или и двете

І част

Мариана БАРУТЧИЕВА

Вниманието на родителите е особено важно за преодоляване на хиперактивността.

     Повод да пиша по тази тема бе изразено мнение в пост, към една по-предишните теми   в рубриката. "Агресивността на децата се измерва чрез тестове в САЩ" - това действително е факт и  е част и от начините за диагноcтициране на т.н. "Синдром на хиперактивността" (или "Липсата на внимание") - явление, за което все по-често се говори в средите на преподаватели, родители и педиатри.

За последните две години в САЩ със “Синдрома на хиперактивността” са диагностирани между 5-8% от децата на възраст до 14 години. В Европа процентът е почти същият и тенденицята е да се запазва. Хиперактивността е тясно свързана с психологията на децата и ги придружава в процеса им на израстване и оформяне като личности. В тази връзка е интересен един анализ на военното министерство на запднаевропейска страна, според който все по-голям става броят на негодните за военна служба младежи – като причините са предимно психическа нестабилност и физическа слабост. Агресивност или хиперактивност, или и двете – тези проблеми са самостоятелно съществуващи, но в същото време са взаимно обвързани.

Нормалното развитие на детето и някои от симптомите на хиперактивността често се преплитат, което прави границата изключително тънка. В развитието си всяко едно дете се нуждае до определена степен от конфликтна ситуация, в която опознава себе си. Предизвиква караници и дразнене, като проява на егото си, което е особено силно проявено в първите му години. В процеса на своето развитие то научава много от   своите грешки и слабости. Същевременно хиперактивността в този период често се пренебрегва и започва да й се отделя внимание едва, когато детето тръгне на училище. Понякога тя съзнателно се игнорира от родителите.

Проявлението на симтомите за хиперактивност започва от съвсем ранна възраст. Някои от тях са – неспокойно, неконтролируемо дете, невнимателно, неконцентрирано, лесно отклоняващо вниманието си. С концентрацията би трябвало да се подхожда внимателно, тъй като тя е състояние, което се учи. Някои деца лесно разбират същността й и овладяват почти подсъзнателно проявата й в своите занимания. При други, са необходими повече усилия, както и нарочни упражнения.

Хиперактивността е “заболяване”, което би могло да се свърже с гените на човека. Като причина се посочва различния начин, по който функционира мозъка при различните хора. Хиперактивността може да се прояви и като реакция от страна на по-чувствителните деца в резултат на недостатъчно внимание от родителите, обкръжението и средата, в които се развиват в ранна възраст (до 4-ата година). Такава реакция например са импулсивността или пък нетърпението да изчаква реда си. Характерни са и непрекъснати караници с братя или сестри, или пък с други деца.