Посрещане

 

                     

Прегръдка, като нежен полъх,

милувка, като кадифе,

целувка, вземаща ми воля

и поглед, който ме зове.

И се понасям на вълните

на щастието, че си с мен,

топла влага във очите,

миг прекрасен, споделен.

 

Нежни ласки, медни думи,

вихър от любов и страст,

няма друго помежду ни,

само чувства, само страст.

Две тела в едно се сливат,

музика от две сърца,

устни в устните се впиват,

плът притиска се в плътта.

Ти и аз сега сме всичко.

Ти си моя, аз съм твой.

Колко много те обичам!

Ти си буря, аз порой.

 

Пламъкът в пожар прераства,

в огнен танц се ний въртим,

като в приказка прекрасна,

като в сън незабравим.

И вълната се надига,

нощ, небе, звезди, заря...

думи никога не стигат

да опишем любовта.

 

Времето сега е спряло.

Няма минало в тоз час,

бъдещето закъсняло,

чака в притаен захлас.

Влажни чувства, влажна кожа,

бързо тупкащо сърце,

буза на гръдта положил,

галя твоето лице.

 

А сега недей заспива!

Аз те чаках много дни.

Много нощи се приспивах

с чакане и със мечти.

Ще налеем чаша вино,

и ще ми разкажеш ти

колко много съм ти липсвал,

колко много ти тежи.

А пък аз ще ти разправям

моите самотни дни,

и отново във забрава

ще се любим до зори.

haresa mi

няма да скрия, че тази поезия не е авторска, но и не мога да посоча автора, важното е, че е хубава! Радвам, че я споделих и че освен мен, неизвестният (за мен) автор и ти драги ми "анонимен" ни е харесала, радвам се!
Светли и благословени празници!