младият  Рабиндранат Тагор  казва за себе си:
„Никой друг, освен самия мене, не беше виновен за това, че нищо не можеше да ме накара да вървя много дни наред по утъпканата пътека на учението. Щом ми хрумнеше, аз криввах настрана и пълнех своята торбичка най-безразборно с всяко зрънце знание, което ми се
случеше на пътя„


             

   

Дал си ми, Господи, мъничък залък -

 с него Ти служа без страх.

 Да, но духът ми се срива от малък -

 смазва го земният прах.

 

Щормът Ти, Господи, пак ме размята! -

 Ту съм в небето, ту кал на земята!

 Бий във нощта вълнолома ми жалък -

 бий ми сърцето - разбрах!

 Да, но ми даваш и чистия залък -

 с него Ти служа без страх.

 

Всичко ще дам за зарята Ти, Боже!

 Всичко - до атом, до дъх!

 Знам че съм пръст, пепелинка нищожна,

 връх на власинка от мъх...

 

Да, но слънцата и всички вселени

 знам - до прашинка си сместил във мене!

 Мойто сърце все за тях и за Тебе е пяло!

 Аз Ти ги връщам - във стих ги събрах...

 Дал си ми, Господи, мъничък залък -

 с него Ти служа без страх...

и,аз искам да се науча...
аре де, голяма си скръндзЪ...

Много добра, човешка изповед!...
Лека вечер!...

в Края на лятото ме обзе някаква спонтанна романтика...
малко на индийска вълна,нали съм си хипстърка..хихи
Хубав Уикенд!

стихове на Тагор се пеят в националния химн на Индия, но космическата му принадлежност е безспорна: съзерцание, смиреност, радост от съществуването, удивление, блаженство.., добавям нещо от любимите ми:

Безкраен ме създаде ти - такава бе волятата ти.
Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
и с пресен живот го пълниш винаги..
..Минават вечности, а ти все лееш
и все остава място за доливане.

ЯкА и СлаДка;)))))