ДИДАКТИЧЕСКИТЕ ИГРИ ПО МАТЕМАТИКА, СРЕДСТВО ЗА РАЗВИТИЕ ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕЦАТА.

Юлия Г. Дончева

“Предметът математика, е толкова сериозен, че не

 трябва да се изпуска случай в който

да го направим занимателен”.

Б. Паскал 

Още в древността едно от най-важните достойнства за човека се считало владеенето на математически знания. Думата “математика” в превод от гръцки, означава знание, наука. Нейната роля и значение непрекъснато, постоянно нараства в съвременния живот.

Важно място в комплекса от възпитателни задачи в обучението по математика заема проблема за формиране на познавателен интерес. Познавателният интерес е едно от личните качества на детето, черта от характера, проявяваща се в любознателност, любопитство и активност. Интересът обикновено е избирателен по отношение различните дейности.

Всеки вид дейност в дидактичния процес при съответстващата организация на обучение служи за постигане на съответните цели на образованието.

Познавателният процес като психологическа категория има форми на проявление в познавателните потребности, обезпечаващи насочеността осъзнаването от личността на целта на дейността, пълна ориентация и запознаването с новите факти и на края резултатът е успешното обучение.

Във всяка дидактична, обучаваща дейност съществуват цели, мотиви, подбуждащи към дейност и начини за изпълнение на различни нива.

Конкретните мотиви на детето за учебна дейност могат да бъдат: интерес, стремеж за поощрения, страх от наказания и други. Но централно място заема учебно-познавателният интерес, който за разлика от други възможни мотиви най-пълноценно може да обезпечи протичането на пълноценна обучаваща дейност.

Активизирането на дейността за овладяване на математически знания може да стане по пътя на умелото приспособяване, прилагане на занимателни задачи, игри с математическо съдържание. Занимателната задача е тази, която предизвиква непроизволен интерес, явяващ се в следствие необичайният сюжет на задачата, необичайната форма на поднасяне. Решаването на такива задачи предизвиква у децата вътрешна положителна реакция. Развива любознателността, любопитството. Характеризира се с новост, необичайност, неочакваност, несъответствие с предишни представи. Задачата се оказва много проста: играейки учиш и учиш играейки... А нима е наистина проста?

Голямо влияние за изследване на играта оказва психоанализата на З. Фройд. Той определя два подхода към детската игра. Единият подход разглежда задоволяване на потребностите, влеченията, които могат да бъдат достигнати в реалния живот. Вторият подход се характеризира с това, че реалните потребности и емоции на детето стават предмет на игра, менят своята природа и то активно ги управлява.

В книгата на Д. Б. Елконин “Психология на играта” авторът определя играта така: “Човешката игра - е такава дейност, в която се пресъздават социалните отношения между хората в неусловни, непосредствено вторична дейност”.

Много преди играта да стане предмет на научни изследвания, тя е била широко използвана в качеството на едно от най-важните средства за възпитание на децата. Във времената, когато възпитанието не е било обществена функция, отивайки дълбоко във вековете и пак там, дълбоко във вековете ще намерим използването на играта като средство за възпитание. Играта е съзвучна със социалната природа на детето. Д. Б, Елконин казва, че у някои педагози съществува тенденция към универсализиране значението на играта за психическото развитие. На нея и приписват най-разнообразни функции както чисто образователни, така и възпитателни. Играта има огромно значение за възпитанието, обучението и психическото развитие на децата. Тя дава възможност на плахите, неуверените в себе си деца да преодолеят своите комплекси и нерешителност.

Не е необходимо точно да се определят тези страни на психическото развитие и формиране личността на детето, които по предимство се развиват чрез играта. Съществено важно се явява това, че в нея възниква нова психологическа форма мотивът…Именно в играта става преходът от мотива, заемащ формата на подсъзнателно афективно, непосредтсвено желание към мотива, имащ формата на обобщение на намеренията, стоящ на границата на съзнателното.

И така за дидактичната игра. Дидактичната игра е обучаваща игра, за която е характерно, че игровият процес се съпровожда с усвояване от играчите съдържанието на обучението. Играта, учението и труда се явяват основните видове човешка дейност. При това играта готви детето както за учене, така и за труд, сама се явява едновременно и учене и труд. Дълбоко се лъжат тези, които смятат, че играта е само забавление и развлечение. В процеса на играта, децата преобразуват всякакви различни знания за предметите и явленията от обкръжаващия свят. Тя развива детската наблюдателност и способността им за определяне свойствата на предметите, за отделянето на характерните, съществени признаци. Играта оказва голямо влияние за умственото развитие на децата, усъвършенства мисленето, вниманието, творческото въображение.

В книгата "Технология на играта в обучението и развитието" с автори П. И. Пидкасисткий и Ж. С. Хайдаров те дават следната типологията на дидактичните игри: проблемни игри; съревнователни; имитационни и ролеви. По няколко думи за тях.

Ситуационните игри образуват самостоятелен тип дидактични игри. Те се характеризират както със собствено съдържание, така и със собствена форма, основата, която съставляват е принципът за индивидуалното обучение. Всяка ситуационна игра може да се нарече проблемна ситуация. В областта на човешките дейности категорията проблемна ситуация е пределно обща абстракция, фиксираща проблемният и ситуационен характер на всяка дейност, в това число и на игровата.

Съревнователната игра - една от формите на организация за процеса на игровото обучение. Процесът на съревнователните игри е възможен, ако е организирано отборно съревнование, всеки отбор се състезава да изпълни конкретна практическа дейност, завършваща със сбор на резултатите и излъчване на победители, съответно на 1-во, 2-ро и 3-то място.

Имитационните игри, дидактична игра в резултат от имитационен процес. В нея се имитира предметното съдържание на човешкия труд, неговият проблемен характер. На изхода на имитационния процес се получава не игра въобще, а дидактична игра.

Смисълът на ролевите игри се заключава в това, че играещите изпълняват определена роля. Те се явяват най-развитата форма на игра.

От всички съществуващи видове игри дидактическите игри се използват основно като способ за обучение. Дидактическата игра е вид дейност, в която детето занимавайки се, играейки, се учи. Дидактическата игра има своя устойчива структура, която я отличава от другите дейности. Основните нейни структурни компоненти са: игров замисъл, правила, игрови действия, познавателно съдържание или дидактически задачи, материали и игров резултат.

Игров замисъл- първият структурен компонент на играта. Той е заложен в тази дидактическа задача, която трябва да бъде решена в учебния процес. Игровият замисъл е често във вид на въпрос, като проектиращ ход на самата игра, или във вид на загадка. Във всеки случай той придава на играта познавателен характер, предявява към участниците в играта определени изсквания, потребности, нужда от знания.

Всяка дидактична игра има правила, които определят реда на действията и поведението на участниците в процеса на играта и  способстват за  създаването на работна обстановка.  Затова правилата на дидактическите игри трябва да се разработват като се отчитат целите на занятието и индивидуалните, конкретни  възможности на децата. Това ще създаде условия за проява на самостоятелност, упоритост, мисловна активност, за да може детето финализирайки задачата да изпита  чувство на удовлетвореност от постигнатият резултат, от успеха. Освен това игровите правила възпитават умения за съподчиненост на собствените действия и поведение към потребностите, изискванията на колектива.

Съществена страна, част на дидактическите игри се явяват  игровите действия, които регламентират правилата на играта, способстват за познавателната активност у децата, дава им възможност да проявят своята способност, да преобразуват знанията, уменията и навиците си за постигане целите на играта.

Основата на дидактическата игра, която е във всеки структурен елемент, се изявява във познавателното  съдържание. Познавателното съдържание се заключава в усвояването на тези знания и умения, които се прилагат при решаването на учебният проблем, заложен в играта.

Материалите  за дидактическата игра в значителна степен включват материалите на занятието. Това са технически средства за обучение, нагледни материали,таблици, модели,индивидуални картони, а също и наградите – поощрения, с които ще бъдат удостоени победителите, отборни или индивидуални.

Дидактическата игра има определен игров резултат, които се явява финал на играта, придава и завършеност. Той се яввява, преди всичко, във формата на решение на поставената учебна задача и дава на детето морално и умствено удовлетворение. За учителя, резултатът от играта винаги е показател за нивото на усвоеност на знанията и как те могат или не могат от отделните ученици да се приложат в практически план чрез дидактичната игра.

Всички структурни елементи на дидактичната игра са взаимосвързани помежду си и липсата, отсъствието на който и да е, разрушава играта. Без игров замисъл и игрови действия, без организационните правила дидактическата игра или ще е невъзможна или ще загуби своята специфичност, специфична форма, а именно ще се превърне в изпълнение на указания, в упражнения. Затова е необходимо при подготовката на математическа  ситуация, включваща дидактична игра  да се направи кратка характеристика на хода на играта (сценарий), да се уточнят времевите рамки, да се отчетат нивото на знания, умения и възрастовите особености на децата, и още нещо, особено важно, да се реализират междупредметните връзки.

Съчетанието на всички тези елементи на играта и тяхното взаимодействие повишават организираността, ефективността и водят до желания резултат.

Ценността на дидактическите игри се заключава в това, че в процеса на игра децата в значителна степен самостоятелно възприемат и преобразуват нови знания, активно си помагат един на друг и всичко това с емоционален заряд и действие.

Много е важно играта да се проведе изразително, емоционално. Ако учителят разговаря с децата сухо, равнодушно, монотонно, тогава децата ще се отнесат безразлично, ще започнат да се отегчават, няма да са имат интерес, желание за слушане, внимание. В такива случаи играта не носи никаква полза, напротив, възможно е възникването на отрицателно отношение към занятието. Учителят е длъжен в определена степен да се включва, иначе ръководството и влиянието му няма да са достатъчно естествени. Умението да се включва в играта е един от показателите за педагогическите качества и емоционална отзивчивост на личността.

При провеждането на дидактичните игри забавността и обучението трябва да се съчетават така, че да се допълват взаимно. Средствата и способите за повишаване на емоционалното отношение на децата към играта трябва да се разглеждат не като самоцел, а като път водещ към изпълнение на дидактическата задача.

Математическата страна от съдържанието на играта винаги трябва да се изтъква на преден план, само тогава играта ще изпълни своята роля за математическото развитие на децата и възпитаване на интереса им към математиката.

При организацията на дидактическите игри с математическо съдържание трябва, необходимо е да се помисли и работи върху следните страни, въпроси от методиката:

1.      Цел на играта. Какви умения и навици в областта на математиката ще усвояват децата в процеса на играта? В кой момент от играта трябва да се отдели по-голямо, по-особенно внимание? Какви други възпитателни цели ще преследваме при провеждането на играта?

2.      Броя на играещите. При всяка игра има максимално и минимално количество играчи. Това трябва да се отчете, предвиди при организацията на играта.

3.      Какви дидактически материали и пособия са необходими?

4.       Как за максимално кратко време да запознаем децата с правилата на играта.

5.      С каква продължителност да бъде? Дали ще е достатъчно занимателна, завладяваща? Ще пожелаят ли децата да я играят и друг път?

6.      Как да се осигури участието на всички деца?

7.      Как да се организира наблюдението над децата, за да сме наясно всички ли са се включили в дейността?

8.      Какви изменения можем да внесем, за да се повиши интереса и активността на децата?

9.      Какви изводи следва да се съобщят на участниците на финала, след играта (най-добрите моменти, неточностите в играта, резултата на усвоените математически знания, оценка на отделни участници, забележки по отношение нарушения на дисциплината и други)?

В процеса на играта в участниците се изработват навици, привички за съсредоточаване, самостоятелно мислене, развива се вниманието и стремежът към знания. Увличайки се, децата не забелязват, че учат - разпознаване, запомняне на новото, ориентиране в необичайни ситуации, попълване запаса на представите, понятията, развива се навикът, фантазията. Дори и най-пасивните деца се включват с огромно желание, полагат усилия, за да не подведат другарчетата си по игра.

На дидактическата игра трябва да се гледа като на вид преобразуваща творческа дейност в тясна връзка с другите видове учебна работа. Много е важно учителят да вземе под внимание:

а) мястото на дидактическата игра и игрова ситуация в системата на другите видове дейности в занятието;

б) целесъобразността за използването и в различните етапи на планираната, преднамерена ситуация;

в) съобразяване на дидактическата игра с целите на занятието и нивото на подготовка на децата;

г) изисквания към съдържанието на игровата дейност съответстваща на развиващото обучение;

д) разнообразни игри;

Обучаваща ще бъде играта, когато участниците в нея придобиват нови знания, умения или навици или са принудени да ги придобият в процеса на подготовката за играта. Резултатът на усвоените знания ще бъде много по-добър, когато съдържанието на математическия материал подбужда към познавателна дейност.

Характерната особеност в конструкцията на планираната ситуация с включена дидактична игра се явява в това, че тя, дидактичната игра е част, елемент, един от структурните елементи на занятието.

При организацията на дидактическата игра по математика, е необходимо да се имат предвид следните неща:

1.      Правилата на играта трябва да бъдат прости, точно формулирани, а математическото съдържание на предлаганият материал - достъпно разбираемо за децата.

2.      Играта трябва да дава достатъчно храна за мисловните процеси и дейност, иначе тя няма да съдейства за педагогическите цели и няма да развие математически знания, умения, внимание.

3.      Дидактическият материал, използван по време на играта, трябва да бъде удобен за боравене, в противен случай играта няма да постигне желаният ефект.

4.      При провеждане на игри свързани със съревнование (между отбори, екипи или индивидуално) отчитането на резултатите трябва да бъде справедливо, ясно, коректно.

5.      Всяко дете трябва да бъде активен участник, дългото, продължително чакане за включване в играта снижава интереса и емоционалността.

6.      Ако в занятието се провеждат няколко игри, то леките и много трудните с математическо съдържание, трябва да се редуват.

7.      Ако в няколко планирани, преднамерени ситуации се провеждат игри свързани със сходни мисловни дейности, то по съдържание на математическия материал трябва да удовлетворяват принципа: от простото към сложното, от конкретното към абстрактното.

8.      Игровият характер при провеждането на занятията по математика трябва да има определена мярка. Превишавайки я е възможно да се достигне до там децата във всичко да виждат само игра.

9.      В процеса на играта участниците трябва математически грамотно да правят своите разсъждения, речта им трябва да съдържа правилната терминология, правилност и краткост.

10.   Играта трябва да завърши, да има резултат и обобщения, само тогава тя ще изиграе положителна роля.

Говорейки за огромното възпитателно и познавателно значение на математическите игри, трябва да се обърне внимание и на важната роля на педагога за организирането и провеждането им. Преди всичко той е длъжен да сложи началото, основите на творческата работа у децата, но контролът и ръководството му не трябва да се превръщат в подтискане инициативата и самостоятелността на децата, да не унищожава самата същност на играта, която е невъзможна без свободното проявление на личностните им качества и умения.

Използването на дидактични игри в ситуациите по математика дават възможност да се развива, усъвършенства и затвърдява наблюдателността, умението за работа в група (екип), да се изслушва и съобразява с мнението на другите. На друго, по-високо ниво се издигат интелектуалните и творчески способности на децата. Децата стават много по-свободни, самостоятелни, отговорни, креативни, активни и независими. Играта допринася за създаване и запазване на добронамерен, позитивен психологически климат в детския колектив. Играта се явява ефективно средство за формиране личността на детето, неговите морално-волеви качества, в нея се реализират потребностите от взаимодействие със заобикалящата действителност. Известният педагог В.А. Сухомлински подчертава, че ”играта - това е огромен светъл прозорец, през който в душевния свят на детето се влива живителният поток на представите и понятията за обкръжаващият свят. Играта - това е искрата запалваща огъня на любопитството и любознателността”.

Интересна, занимателна, креативна, обучаваща, провокативна, когнитивна и емоционална може да бъде всяка една преднамерена, планирана ситуация по математика, с включена поне една дидактична игра, в която децата решавайки поставената задача усвояват и затвърдяват знания, умения и навици.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.      Ванева, В. Педагогика на овладяване на елементарни математически представи. Рс., 2006.

2.      Ванева, В., Т.Игнатова. Уча се да смятам, учебна тетрадка за предучилищна възраст. С.,1995.

3.      Велинова, Т. Основи на обучението по формиране на елементарни математически представи. С.,1992.

4.      Велинова, Т., В. Ванева. Колко и защо? Дидактична книжка за 3-4,4-5 и 5-6 годишните. С., Просвета, 2005.

5.      Витанова, Н., и к-тив. Активността на детето в детската градина. С., Просвета, 1994.

6.      Пидкасисткого, П. И., Ж. С. Хайдаров . Технология игрЫ в обучении и развитии" .,М., Просвещение, 1999.

7.      Програмна система „Ръка за ръка” .,С., Просвета. 2003.

8.      Русинова, Е., и к-тив. Програма за възпитание на детето от 2 до 7 годишна възраст. С., 1995.

9.      Элконин, Д. Б. Психология игры. M., Педагогика. 1978.