Пристига един негър пред портите на рая.
- Как се казваш?-пита свети Петър.
- Леонардо ди Каприо. - отговаря негъра.
- Чакай малко! - отвръща свети Петър, взема GSMa и се обажда на Господ: - Абе шефе, да ми кажеш, Титаник потънал ли е, или е изгорял?

Какво казват жените, когато ги хванат в изневяра

Англичанката: "Джон, не си джентълмен! Каза, че ще се прибереш в 8, 
а се прибра в 6!"
Французойката: "Мишел, запознай се с новия ни семеен приятел!"
Рускинята: "Ну, Ваня, это у меня в последний раз!"
Българката: "Мите, за първи път ми й!"
Циганката: "Асане, дай да му покажим на тоз как са прай любов, бе!"

Учителката казала в часа по литература:
- Деца за домашно искам да напишете изречение с думата следователно.
На другия ден Марийка почнала да чете:
- Дядо свири на цигулка, баба свири на пиано,
на мене ми купиха китара, следователно сме музикално семейство.
Петърчо разказъл:
- Дядо стана една сутрин, приготви си въдицата, взе си стръв и тръгна за
реката, следователно дядо е рибар.
Иванчо разказал своята история:
- Късна пролет, всичко е зелено. В единия край на нашия двор се прозява
магарето ни Марко. От другия край се задава нашата баба. Под 
мишницата си носи вестник "New York Times". Баба не знае английски - следователно излиза от тоалетната.

 Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния 
Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. 
Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера 
по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:

- Ама те са на обратно!...

Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:

- А това не са моите обувки!...

Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо,
 благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:

- А къде са твоите?

- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.

Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:

- А къде ти са ръкавичките?

- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...

 

 - Докторе, искам съвет за моя болен стомах.
- Но аз съм доктор по философия!
- По философия?! Какви ли болести няма на света!

много смешно ми стана...благодаря ,че ми създаде това хубаво настроение....

удоволствието е изцяло мое, както се казва!
радвам се,че съм успяла да развеселя и ободря поне 1 човек! Благодаря за коментара!
Всичко добро!