СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, ДЕН ЗА ПРОШКА
Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено. 
ТА...ПРОСТЕТЕ... ИПРОСТЕНО ДА ВИ Е НА ВСИЧКИ...

Сирни заговезни Прощална неделя преди Великия пост Неделя на всеопрощението   Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението." Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите. Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява,нека оставим моралa да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и очевидна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си. Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят." "Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем. Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен. Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане. Александър Шмеман
Превод от английски Весела Митева    
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ   

Късно след обяд децата запалват "оратняци" - сурово дърво, напълнено здраво със слама, и със стегнат горен край. Като запалят сламата, започват да въртят оратняка и да викат: "Ората копата, дай ми дедо, момата, че ти запалим брадата" или други подобни думи. Запалват се и огньове, които се прескачат от стари и млади, за да не ги хапят бълхи и насекоми, да прогонят злото, което се върти около тях. Вечерта вкъщи се извършва "амкане". Пробиват едно сварено яйце в продълговатата част с игла и конец, завързват конеца на точилка и я вдигат високо. Децата се нареждат в кръг, с ръцете на гърба и с уста люлеят яйцето с възклицанието "ам, ам". Също така се амка бяла, жилава халва. Някъде, след като се счупи яйцето, домакинята го обелва и го разделя между всички членове на семейството "за здраве", а черупката се стрива и се слага в храната на кокошките, за да снасят.
Халвата също се разделя на всички членове. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..."  "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене. В Странджа на Сирни Заговезни се играе голямо хоро, в което участва цялото население. Хорото завършва с "паликоша". През деня младежите са приготвили голям кош, изплетен от лескови пръти, пълнят го със сухи пръчки и слама, издигат го високо на дървени колове, понякога до шест-седем метра височина. Деца и млади момци изстрелват в него запалени дървени стрели и когато кошът изгори и се разпадне на земята, прескачат огъня.  

Лука 17:3-4
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

моята приятелка - Rura ми изпрати на и-мейла този текст. Намирам го за много подходящ за споделяне с всички от Блог.бг.
Бъдете здрави!
Простено да ви е! Простете ми!
Светли дни!

Аз, да си призная, съм по-скоро атеистка. Но, според мен, не е лошо да съжалиш за сторената лоша постъпка - да се покаеш, и да се извиниш - да искаш прошка!
Хубави дни!

отивам да правя баница и халва

Прости и на мен, Юле! И простено да ти е!

еее, че сподели как правиш домашна халва, за баницата не питам!?
Топли дни!

то, няма за какво, но казват- хора сме, грешни сме!
Благодаря ти!
Прегръщам те!

kulinar

150 грама грис - оризов в 0,5 л вода, сварих с 50 грама масло и захар, опекох в тавичка и сиропирах

както винаги, отзивчива и мила, а какво се получи, нещо като тахан халва или.....???

Леки и душеспасителни пости,на постещите!
Поздрави!

Да простим и да бъдем простени!