ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ СПЕЦИФИКАТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

ЮЛИЯ ДОНЧЕВА

Началото на идеята за гражданското образование се корени още в антична Гърция и древен Рим. При всеки преход от една историческа епоха към друга се дава тласък на развитието на идеята за гражданското образование. Това е така, вследствие появата на нови теории и концепции за държавата и обществото, за правата и свободите на човека. В такъв преход сега е България и сами се убеждаваме, че гражданското образование има своето развитие в днешни дни. В предучилищна възраст  това развитие се състои в няколко СЪДЪРЖАТЕЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ които са:

1.     Осмислянето на “Аз” – а (от детето), като ценност.

2.     Мястото на детето, като част от институциите (под такива разбираме – семейство, детска градина).

3.     Детето и родното място.

4.     Детето и родината.

Осмислянето на “Аз” – а. Това, което трябва да помогнем е детето да реши проблемите, които стоят пред него, а именно:

·        Самоуважението, самоизявата или схващането за себе си, като ценност.

·        Проблем във връзка с “Аз” – а е “Аз” идентификацията – като възраст, пол; като етническа принадлежност.

Тук водещ  акцент е детето и другите хора – възрастни, връстници. Важно е, че тук и сега се поставя начало в поемането от детето на определени роли във връзка с игровата дейност, трудовата дейност; ролите му в семейството; отношението му към по–малките деца от него.

В тази възраст е важно, че се формират наченки в самообслужването и отношението му (на детето) към материалната среда. Изгражда се интеркултурният диалог, взаимодействието и взаимоотношението между деца от другите етноси и култури.

Преди това, много важен елемент е взаимодействието с партньорите (в семейството и детската градина) от позицията на социална роля.

Мястото на детето, като част от институциите. В предучилищна възраст се поставя началото на изграждане и формиране на правила и изисквания за поведение на приобщаване към социалната група – социализиране и етикет на поведение.

Освен осмислянето на “Аз“ – а, друго развитие в отношението ни към детето и неговата личност е правата на детето – революционно, ново, позитивно мислене от страна на нас възрастните. Тук ще маркирам няколко показатели:

·        Какво е поведението на другите към него (детето)?

·        Какви задължения имат възрастните към детето; как се отнасят те към него?

·        Отношението на институциите към детето – семейството и детската градина; какви са условията на живот – материални, духовни, социални, здравословни за живот.

Детето и родното място. Все повече се убеждаваме, че онова, което ни дава здрави сили и опора са корените ни. Здравите български корени, корените на рода ни, онези корени, които съхраниха българщината дори и сред петстотин годишно робство. Ние сме хората, които ще направим така, че детето да се вживее в типичната култура на родното място – историческа, административна, обществено – културна. Детето да познава поминъка и бита на хората сред които се е родило и  с които живее.

Важно е и изграждането и формирането на култура на поведение у малкия човек. Това е поведението му на улицата и на обществените места.

Детето и родината. В тази възраст – предучилищната се изгражда у детето отношение към България. България като територия (местоположение, граници), към най – емблематичните природни дадености – планини, море. Символите на републиката. Начало в познания и отношения на детето към българския народ, към най–значимите личности и събития в историята ни. Това са знания за цял живот, знания, които се развиват и доразвиват от отделната личност.

В резултат на глобалните процеси, под чието влияние е и нашата родина гражданското образование бележи един качествено нов преход в съдържанието и обучението си в тази крехка детска възраст. То присъства неотклонно в духовния и социалния живот на отделните общности и групи. То (гражданското образование) съдържа в себе си натрупаната социална памет и опит на поколенията, която идва от дълбока древност до наши дни и постига приемственост и развитие в историята на отделни държави, народи, нации, етноси и общности.

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

1.     Балкански, П., З. Захариев.Въведение в гражданското образование., С., 1998

2.     Витанова, Н., Социално и когнитивно пространство на процесите в детската група: възрастова сензитивност, С., 1999.

3.     Гражданско образование, книга за учителя – Център “Отворено образование”, С., 1995

4.     Гражданско образование, помагало., Учителски синдикат към КТ”Подкрепа”,Американски център за международна синдикална солидарност.,С.,2001.

5.     ЗАКОН за закрила на детето. - Държавен вестник, бр. 48,2000.

6.     ЗАКОН за народната просвета.-Държавен вестник, бр.86, 1991.

7.     Права на човека. Международни актове. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, С., 1993

всичко това е много важно за развитието и възпитанието на детето....но,това обучение,имам предвид средата,отношението към другите и всички останали ценности,трябва да бъдат възпитани първо у родителите....без родителската помощ о подкрепа,целият процес на възпитание от страна на педагога се обезмисля...

Всичко, всичко започва от детството, точно от онова детство, за което повечето си мислят, че най-важното е да е нахранено и напоено...като добиче!? Съжалявам за сравнението, но.......