Децата, страдащи от хиперактивност, не са нито глупави, нито лоши, нито мързеливи. В повечето случаи доста интелигентни за възраста си. Ако проблемът е вроден, той се проявява още в предучилищна възраст, като момчета са по-често страдащи от момичетата. Необходимо е внимание и съзнателна помощ от страна на родителите в изграждането на добри житейски навици и принципи, и приятелски отношения с други деца. С израстването много често се забелязва подобрение на симптомите, като много децата се превръщат в успешни личности. Напоследък специалистите - медици и педагози, правят опит да представят положителната страна на това състояние, като например възможността за бързо насочване на вниманието от едно нещо към друго. Динамиката на времето и развитието обаче ще предложат отговори и решения.

Ако предполагате, че детето ви отговаря на някои от споменатите признаци, консултацията с педиатър или детски/училищен психолог не би трябвало да ви притесняват, а по-скоро биха внесли у вас успокоение, увереност или оптимизам. В части ІІ и ІІІ ще се опитам да ви предложа някои бележки и съвети, изразени от специалистти в областта на хиперактивността и намалената способност за внимание, съответно за предучилищна и за училищна възраст.

Липса на внимание=Агресивност или Хиперактивност. Или и двете

ІІ част - предучилищна възраст

Режимът на хранене, особено вечер, също е важен.

Агресивността и конфликтите придружават израстването на децата. Хиперактивни, чувствителни или разсеяни децата, трябва да бъдат приучавани да се справят и да разрешават проблемите, свързани с подобни негативни чувства.

Много често контактът с обкръжението научава децата на защита и преодоляване на неприятни ситуация, друг път - семейната среда помага много.

Повечето “хиперактивни деца” са импулсивни, действат необмислено и нямат търпение (качество, присъщо на всички малчугани). В процеса на израстване “темпераментните черти” в характера им са в непрекъснато преплитащи се противоположности – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност с мълчание. В предучилищна възраст в голяма степен децата са повлияни от предпочитанията и поведението на родителите си или на човека, който се грижи за тях. Добро и лошо, хубаво и грозно - у детето като “огледален” образ се проявяват чувствата и действиятия на човека, с когото живее то.

Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички.